© | | Архитектурната среща „Знаци на времето", проведена в Каменната зала на Двореца в Балчик преди два дни, се оказа интересно и емоционално събитие за съмишленици, което доведе до конструктивни идеи за съхраняване на уникалната архитектурна среда в морския град, коментира медийният експерт Виолета Тончева. По думите й интерес предизвикала показаната за пръв път в България изложба за творчеството на арх. Хенриета Делавранча - Гибори, създала в периода 1930-1940 г. някои от емблематичните за облика на Балчик сгради. Експозицията по повод 25 години от кончината на известната румънска архитектка, представила нейната колега Милица Сион, посветила голяма част от изследователските си усилия на наследството, завещано от арх. Гибори. През следващия месец изложбата ще може да бъде видяна и в Дома на архитекта във Варна.Проф. д-р арх. Тодор Булев пък представил своята изложба с рисунки от натура „Балчишки силуети". Арх Булев наблегнал върху важността от възраждане на романтичната вълна в румънската архитектура с нейната кулминация в Балчик, като откроил появата за пръв път именно тук на елементи, превърнали се впоследствие в архитектурна традиция за Средиземноморието. Ораторът не пропуснал да посочи и присъствието на българската възрожденска архитектура, развивайки тезата за ярката регионална архитектура на Балчик, свързваща драматично скалистите хълмове с морския бряг. Проф. Булев изведе сегашната връзка между Двореца и града като неравностойна и също пледира за защитен статут, който да гарантира съхраняването на характерния стъпаловиден контур на застрояването, панорамните възможности, съотношението на зелените и обитаеми пространства и т.н., коментира още г-жа Тончева.
Поетични нотки, емоционално близки до духа на магнетичния Балчик, внесъл с мултимедийната си презентация „Вдъхновения и знаци" арх. Владимир Попов. Авторът проследил типологията от среда и сгради, която води към различни архитектурни образци - от най-древната каменна архитектура в света, през изконната българска архитектура и местния феномен - изцяло каменни сгради, напомнящи архитектурата на Егея, Адриатика и Средиземноморието до сградите, строени между двете световни войни със заемки от континенталната архитектура и румънския принос. В интерпретацията на сградите или отделни техни елементи и скулптурни декорации, той разкодирал влиянието на архитекти като Райт и Корбюзие и формулирал стила на арх. Хенриета Делавранча - Гибори като поетичен рационализъм в индивидуален балчишки стил.
Източник: Днес + |