©

Проф. д-р арх. Тодор Булев пък представил своята изложба с рисунки от натура „Балчишки силуети". Арх Булев наблегнал върху важността от възраждане на романтичната вълна в румънската архитектура с нейната кулминация в Балчик, като откроил появата за пръв път именно тук на елементи, превърнали се впоследствие в архитектурна традиция за Средиземноморието. Ораторът не пропуснал да посочи и присъствието на българската възрожденска архитектура, развивайки тезата за ярката регионална архитектура на Балчик, свързваща драматично скалистите хълмове с морския бряг. Проф. Булев изведе сегашната връзка между Двореца и града като неравностойна и също пледира за защитен статут, който да гарантира съхраняването на характерния стъпаловиден контур на застрояването, панорамните възможности, съотношението на зелените и обитаеми пространства и т.н., коментира още г-жа Тончева.

Поетични нотки, емоционално близки до духа на магнетичния Балчик, внесъл с мултимедийната си презентация „Вдъхновения и знаци" арх. Владимир Попов. Авторът проследил типологията от среда и сгради, която води към различни архитектурни образци - от най-древната каменна архитектура в света, през изконната българска архитектура и местния феномен - изцяло каменни сгради, напомнящи архитектурата на Егея, Адриатика и Средиземноморието до сградите, строени между двете световни войни със заемки от континенталната архитектура и румънския принос. В интерпретацията на сградите или отделни техни елементи и скулптурни декорации, той разкодирал влиянието на архитекти като Райт и Корбюзие и формулирал стила на арх. Хенриета Делавранча - Гибори като поетичен рационализъм в индивидуален балчишки стил.

Източник: Днес +