Седмица на камерната музика радва жителите и гостите на Добрич

Седмица на камерната музика "Константин Илиев“ бе открита снощи в концертна зала "Добрич“. Първият концерт бе на Български камерен оркестър – Добрич с диригент Арто Чифчиян и солисти Янко Маринов – орган и Зорница Спиридонова – тимпани.

Музикалният форум се посвещава на 100 години от рождението на именития български съвременен композитор проф. Константин Илиев.

Днес - 24 април от 18.30 ч. в Концертна зала "Добрич“ камерен концерт ще ни изнесат тримата именити музиканти, които са солови и камерни изпълнители в различни ансамбли, но тази вечер за първи път ще свирят като трио в този състав.

Константин Илиев завършва Държавната музикална академия през 1946 г. със специалностите Композиция при проф. Панчо Владигеров, Дирижиране при проф. Марин Големинов и Цигулка при проф. Владимир Аврамов. През 1946-47 г. специализира в Пражката музикална академия дирижиране при проф. В. Талих, композиция при Й. Ридки и посещава класове по квадритонна композиция, водени от проф. Алоис Хаба. През 1947 г. се завръща в България. Известно време работи като музиколог в БНР. Създава Държавния симфоничен оркестър в Русе (1947-48). Дирижира балета на Софийската опера (1948-49), главен диригент на Държавния симфоничен оркестър и на Народната опера в Русе (1949-52); след това главен диригент на Варненския симфоничен оркестър (1952-56). От 1956 г. (с прекъсвания) е диригент и главен диригент на Софийската филхармония. През 1967 г. е назначен за професор по оркестрово дирижиране в Държавната музикална академия. През 1969 г. напуска Софийската филхармония и до 1971 г. прави поредица от концерти и записи за звукозаписната компания "Балкантон“ с оркестъра на ДМА. През периода 1971-72 г. и 1978-84 г. е преназначен за главен диригент на Софийската филхармония. От 1972 до 1978 г. живее в Добрич, където основава Фестивала за камерна музика. Последната изява на Константин Илиев като диригент е през 1988 г. в Русе. Диригентското изкуство на Константин Илиев получава признание в много страни в Европа, Америка и Азия. Той играе важна роля в разпространението на музиката от 20-ти век. Записва за БНР, Балкантон и чужди радиостанции. Той е един от най-значимите съвременни български композитори, чието творчество е свързано с българския музикален авангард. Той пише в различни жанрове и композира две опери и един балет; кантати и оратории; шест симфонии и други произведения за симфоничен оркестър; седем Tempi Concertati за различни инструментални състави; четири струнни квартета; духов квинтет и друга камерна и солова музика; пет песни за глас и пиано; хорова музика за различни състави; филмова и театрална музика.