© | | И тази година Съборът на етносите в Белослав ще бъде място за среща на различни култури. Събитието ще се проведе за пета поредна година по традиция на Авренската поляна край Белослав на 1 май от 11 часа. Сред заявилите участие над 350 човека ще има представители на българския, турския, арменския, гръцкия, сръбския, ромския, еврейския и румънския етноси. Всички те ще покажат своята култура, бит и душевност чрез песни и танци и ще затвърдят девиза на събора "Красота с различията и единство в многообразието". Групите, които ще участват са разнообразни, като на сцената на Авренската поляна ще се изявят такива за обработен и автентичен фолклор, професионални формации и танцови школи и самодейни състави. Организаторите от Народно читалище "Съзнание 1926" са подготвили богата програма в четирите дни, посветени на съхранението на традиционната култура и срещата между етносите.
Програмата започва в 16 часа на 28 април (събота), с концерт на фолклорна група за обичаи "Тракийка", а на следващия ден от 16 часа в читалището ще се проведе кулинарният конкурс - "Гебеджанска рибена чорба". В него местни майстори и деца заедно ще приготвят специалитети, които се слагат на белославската трапеза от незапомнени времена. Наред с ястията ще бъде приготвена и характерната за този край "медовина" - питието на славяните.
Същият ден вечерта от 21 часа, на централния площад пред читалището ще се състои прожекция на етнографски филми. Автор и на двете продукции за БНТ е доц. д-р Веселка Тончева от ИЕФЕМ към БАН. Лентата "Писаната булка" представя традиционната култура на българите мюсюлмани от Тетевенско (селата Галата, Глогово, Градешница, Бабинци и част от Кирчево) и тяхната обредна система, белязана от религиозната им принадлежност. Сюжетът се развива в село Галата, едно от най-големите и "живи" села на общността и проследява "писането" на булката - украсяването на лицето по специфичен начин, превърнало се в емблема на тази конфесионална група. Другият филм от програмата представя една недостатъчно позната общност, чиято историческа съдба е особено интересна - българите от областта Голо Бърдо, Република Албания. След обявяването на независимостта на Албания през 1912-1913 г. и конституирането на новите й граници, по-голямата част от селищата на областта Голо Бърдо попадат на територията на Албания. Филмът "Голо Бърдо - непознатите българи" засяга аспекти от историята, религията, традиционната календарна обредност, музиката и идентичността на тази българска общност.
На 30 април (понеделник) от 10.30 часа, във фоайето на читалището в Белослав ще бъде открита изложба на шевици "Духовност и родолюбие", изработени от Кръжока по българска национална шевица "Райна Княгиния" към читалище "Просвета 1927г.&q | © | uot; гр. Варна. Посетителите ще могат да видят красотата на българското народно творчество претворена в народната шевица. Кръжокът е носител на множество награди и съществува от повече от 40 г., като събира жени от различни възрасти и краища на Варна.
Ден преди Събора на етносите, отново в понеделник ще се проведе третата национална конференция Читалищни срещи, с тема: "Традиционната култура в градска среда, локални общности". В нея ще вземат участие етнолози, краеведи, културолози и читалищни дейци представители на катедра "Етнология" на Софийски университет "Св. Климент Охридски", Сдружение за културни инициативи, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, Всебългарското екологично сдружение - Варна, Съюза на краеведите в България, Академично етноложко сдружение.
В рамките на конференцията ще бъде представена и Работилница за платна. Тя се организира от клуба но Етнознание към читалището в Белослав, ръководен от инж. Венцислава Великова. Кръжокът се занимава с традиционни български техники при изработката на материали - символи на българския дух. Децата от клуба ще презентират своята идея за изработка на етносвитъци представящи определен български празник.
И тази година основен в конференцията ще бъде въпросът за генезиса на българската традиция, който бе поставен още в първото издание през 2010 г. от организатора й Росен Гацин. |