Учени от БАН участваха в работна среща в Балчик, посветена на опасността от цунами в Черно море и сценариите за действие по време на кризисна ситуация. Наблюдаваните промени в нивото на водата през последните години се е случвало и преди, смятат ст.н.с. Бойко Рангелов от Геофизичния институт при Българската академия на науките и проф.Гаро Мардиросян. Те посочиха исторически факти, подкрепящи тезата за свързаността на североизточното крайбрежие с цунами. Сред тях са свидетелството на хрониста Страбон за потопяването на Бизоне /Каварна/ през ІІІ век, разрушаването на храма на Кибела в Балчик след земетръс и последвала приливна вълна през 543 година. Трусът край древния Одесос /Варна/ през август 815г. и пагубното земетресение на 31 март 1901 година с разрушителни вълни, които са го съпътствали са също пример за активността на района. Бойко Рангелов отдели специално внимание на динамиката на морето, документирана в Балчик на 7 май 2007 година, която той определя категорично като цунами.
Учените представиха идеите на проекта СХЕМА на Европейския съюз, разработван съвместно с Франция, Турция, Италия, Португалия, Мароко и България, който изследват теоретичните модули на цунамито. Историческите данни и геоложката активност на региона е повод европейските учени да посочат Балчик като място, където да бъде насочено вниманието към изследвания на приливните вълни. По думите на Рангелов освен в района на Балчик, в Черно море данни за цунами има около Кримското крайбрежие и Кавказкия бряг.
Нашата идея е науката да бъде в полза на общините, споделиха представителите на БАН и обещаха в края на месец май да предоставят карти, които да бъдат полезни при кризисни ситуации, породени от земетресения. Научните работници са категорични, че бурното строителство край морето е неправилно и последните наводнения на туристически обекти от морските вълни са показателни.