©

Това е най-добре запазеният кладенец от праисторията на Югоизточна Европа, посочи известният археолог. Проучването е стигнало на дълбочина над 8 м, където е бликнала вода. Кладенецът е на 6300-6400 години, снабдявал е хората от халколитното селище при обсада на крепостта. Той е укрепен отвътре с четириъгълна конструкция от талпи, но дърветата са карбонизирали, овъглили са се от липсата на кислород. Наличието на такъв кладенец още веднъж потвърждава, че крепостта е охранявала едно много богато селище, което е било на прицел от много атаки и често под обсада, коментира проф. Николов.

От 11 години той проучва най-стария солодобивен център в Европа, където е възникнал и най-старият праисторически град на Стария континент в петото хилядолетие преди Христа - Провадия - солницата. Последните разкопки от началото на август, които продължават и в момента, ще завършат тази година с реставрация на една от каменните стени, построена 4500 г. пр. Хр. На места тя е с дебелина до 4,30 м и дълга най-малко 324 метра. Може би стените на Константинопол са толкова дебели, подобна цитадела е била рядкост за Античността и Средновековието, а какво остава за праисторията, изтъква археологът.

Възстановяването ще бъде с камъните на стената - лицето и задната й част, ще бъде издигната до някаква минимална височина, за да могат посетителите да си я представят в цялото й величие. Предприятието "Провад-сол", на чиято територия е археологическият обект, е дало съгласието си за изграждане на алея за достъп до него. В близост общината на свой терен ще строи паркинг.

Всъщност археолозите са проучили три последователно съществували каменни крепости от петото хилядолетие пр. Хр., които са най-ранните и масивни укрепления от този период, документирани до днес в цяла Европа. Огромните камъни, от които е вдигната цитаделата, са най-малко по три тона.

Солта е била по-ценна от златото и нефта днес. Бастионите са пазели от нашествия и грабежи древните хора тук и добиваната от тях най-ценна суровина - солта. В праисторическо време тя е била равна по значимост на нефта сега. Солта е била златото, валутата, най-голямата скъпоценност по онова време. Тя е имала функциите на първите пари, докато златото и медта са станали белег на богатство и престиж много по-късно, припомня проф. Васил Николов. С кюлчетата сол най-древният град бил всъщност и първият Монетен двор на Европа. Провадийското бяло злато е достигало далеч на юг и обратно се връщало при своите производители като храна и стоки от първа необходимост. Неслучайно най-старото обработено злато в света, намерено във Варненския златен некропол, е открито тук и наблизо, където хората навремето са се замогнали от първите пари - солта.

Догодина започва проучването на халколитното селище Провадия-солницата, но изследователите се натъкнаха зад крепостите на къщи на два етажа, в които са живеели хората и са добивали и търгували със солта. Те наистина са били богати - около 350 души. Плащали със сол, за да им строят къщите, за които са пренасяни хиляди тонове камъни от километри. В производствения център са разкопани ямите за добив на сол, като при едно зареждане само една от тях е давала по пет тона. Срещу нея древните са получавали всичко необходимо за живота си, а в по-късните векове местните са си купували и булки от Трансилвания, припомня археологът.

Освен крепостите екип под ръководството на световноизвестната антроположка проф. Катлин Максуини от Единбургския университет проучва и древния некропол, където погребалната обредност се оказва доста интересна и странна. Беше открит за първи път у нас масов гроб от края на халколита, където нямаше и следа от погребални дарове или нормалния за това време погребален ритуал.

Скелетите в ямата показаха по-скоро, че хора от цяло заможно семейство са станали жертва на масово убийство вследствие на жестоките кръвопролития за сол и храна. Процъфтяващият център за добив на сол и някога средище на велика цивилизация е започнал да запада в края на каменно-медната епоха, когато настъпват климатични промени, започва засушаване и добивът на сол намалява до пълното му изчезване към 4300 г. пр. Хр. В други гробове от времето на разцвета до покойници с висок социален статут са открити медни игли и керамични съдове. По останките на мъж имаше забита кост на таза му, вероятно в резултат от някакъв ритуал срещу вампирство, за да не се превърне след смъртта си в зъл дух. Това лято шотландската антроположка се натъкна на керамични съдове в един от гробовете на малко дете, на три-четири години, което не е типично. Обикновено такъв инвентар се поставя до възрастни покойници с висок обществен статут. Има много интерпретации и една от тях е, че детето е част от много престижна фамилия, че вече има йерархия, която получава материално потвърждение и при най-малките приживе, а и след смъртта им, коментира професорът. Според него става дума за много странен некропол, който показва сложни събития, конфронтация в края на съществуването на цитаделата, на праисторическия градски център Провадия-солницата, което ще бъде разработено в бъдеща книга. Тази година също е намерено злато, но засега професорът държи в тайна колко и какво е.

Миналото лято археолозите за първи път се натъкнаха на 24-каратова находка във формата на висулка. Тя тежи около 2-3 грама и вероятно е била украшение, бижу на знатна дама. По време на разкопките бяха намерени стрели, връх на копие, две двойки купички с еднакви орнаменти, както и изключително атрактивна глава от малка статуя божество. Последните открития ще бъдат показани в Деня на отворени врати в археологическия обект в края на септември.

Археологическите проучвания това лято се правят по спечелен проект на община Провадия в Министерството на културата.

Източник: в. "Труд"