© Народно дело

Прекрачиш ли портите на строго пазения обект, първото, което виждаш, са порутени сгради и голям хълм. За незапознатите изводът би бил един - тук е имало военни погреби. Това обаче е само малка част от многопластовата история на мястото. Много по-интересното от нея е, че всъщност тежките порти пазят първата българска радиостанция.

Основите за създаването й са положени преди повече от 100 години. Още в зората на XX век Великите сили натискат току-що освободената България да въведе радиото, разказа част от проучванията си командирът на свързочния флот във Военноморските сили кап. I ранг Васил Кръстев. Желанието е било страната да има поне 2 радиостанции - 1 на брега и 1 на кораб. Това обаче не се случва дълги години, докато през 1907 г. не е подписан договор между българските и руските власти за изграждането на радиовръзка. Така за място на първата радиостанция в България е избран районът около село Франга край Варна (днешното Каменар). С това неволите на поддръжниците на радиото в България обаче не свършват. Заради липсата на средства изграждането се бави.
През 1908 г. местни дюлгери от село Франга хващат проект на варненски архитект, за да направят поне сграда за бъдещата радиостанция. Междувременно властите провеждат конкурс за това кой да достави и монтира уредите в радиостанцията. В крайна сметка той се печели от английския клон на фирмата на бащата на радиото Гулиелмо Маркони.

Въпреки именития производител на апаратурата обаче варненската радиостанция така и не е направена по първоначалния проект, по който е трябвало да се изработи, нито пък е отговаряла на зададените технически параметри. Тя е трябвало да работи на 3 дължини на вълните. Едната дължина щяла да осигурява връзка със Севастопол, другата е била за връзка с българския крайцер "Надежда", където от 1 година е работила корабна радиостанция. Последната вълна трябвало да осъществява връзка с нашите кораби и да има обхват чак до Средиземно море.
Англичаните обаче не успели, а според много изследователи и умишлено не са искали, да я направят до зададените параметри. Ето защо след като била пусната в действие, българите, отговарящи по това време за съоръжението, е трябвало да искат съдействие от руска страна, за да се достигнат оптималните му параметри.

Има ключова роля за разгрома на "Хамидие"

През май 1912 г. радиостанцията влиза официално в експлоатация като гражданска. Много бързо обаче предназначението й се променя. Само 4 месеца по-късно избухва Балканската война и апаратурата и персоналът й набързо са мобилизирани, за да служат за нуждите на българската армия. По време на войната всъщност станцията се оказва доста полезна придобивка. Благодарение на нея българите успяват да подслушват кореспонденцията между Одрин и Цариград на турската армия, подслушвали са и Германия, както и румънците в Констанца. Именно благодарение на добрата работа на радиоразузнаването българите научават, че от пристанището в северната ни съседка се канят да отплават 2 кораба с оръжия, муниции и храна за турската армия. Впоследствие битката край бреговете на Варна става една от най-легендарните в българската морска история, в която торпедоносецът "Дръзки" успява почти да потопи страховития крайцер "Хамидие" и да откаже турците от каквито и да е по-нататъшни морски операции край нашите брегове. Станцията на Франга е ползвана и за радиосмущения, за да дезорганизира двата центъра на турската армия. Тя обаче се ползвала предимно през нощта, докато през деня действала тази на крайцера "Надежда".

Станцията функционирала основно за разузнаване

Големият проблем по това време била липсата на ток, поради което радиостанцията нямала достатъчна мощност. Тя се захранвала с 2 комплекта батерии и 1 агрегат. Ежедневно те се карали на каруци до пощата в града, за да се зареждат. Въпреки всички усилия обаче станцията е можела да работи максимум до 2 часа в режим "предаване". Тя е функционирала основно като разузнавателен пункт. Служителите й, освен на военното командване, са предавали информацията и на местните вестници, за да запознават обществеността с това къде какво се случва още преди да се получат официалните съобщения от София.

Турски редут пази и мястото

Първата радиостанция в България е уникална и с мястото, на което се намира. Там все още ясно си личат основите на някогашния турски форт от крепостта Йълдъръм табия. Добре запазени са и килиите на някогашния турски зандан. Тъжното е, че те са оставени на произвола на съдбата да се рушат. Сградите представляват турски редут, построен през втората половина на XIX век и функционирал по времето на Руско-турската война, уточни шефът на Регионалния исторически музей проф. Валентин Плетньов.
Военното министерство отдавна е отписало базата си в Каменар като необходима за дейността му. Нещо повече - тя вече е обявена за продан. Доколкото научихме, не липсва и инвестиционен интерес, а сумата, за която вероятно ще бъде продаден безценният терен, е около 130 000 лв.

Подемат акция за спасяване на старините

Група варненци планират да подемат кампания за спасяването и съхранението на културните ценности. Те имат идея на мястото да бъде направен голям парк, в който да се съчетава мястото за отдих с няколко музея. От една страна, може да се направи музей на далекосъобщенията, а от друга, част от стария редут да се използва за излагане на различни исторически или военни артефакти, обясни идеята кап. I ранг Васил Кръстев, командир на свързочния флот на ВМС. За да е още по-атрактивно мястото и да се самоиздържа, към музеите може да се добави и малко нестандартен хотел, който да предлага неповторимата екстра "нощувка в килия от турски зандан".

Директорът на Регионалния исторически музей във Варна проф. Валентин Плетньов остана крайно изненадан от информацията, че теренът се продава от военните. Той обеща да направи проверка дали редутът не е вписан като паметник на архитектурата. По думите на Плетньов мястото отдавна трябвало да е в активите на местния музей. Преди доста години е било подготвено прехвърлянето му, но цялата процедура е пропаднала.

Източник: в. Народно дело