Проф. Аргирова в прав текст посъветва точно определена група от хора да не бързат с ваксинирането | ||||||
| ||||||
Такъв призив отправи вирусологът професор Радка Аргирова от ефира на "Темата на Нова" през месец март, когато заразата настъпи ударно в целия свят. Сега отново се срещаме с нея, за да разберем какво се промени с COVID-19 през изминалите месеци и какво разбраха учените за този вирус. "Много неща се промениха. Нека да почнем от начало. Най-напред се промени самият вирус. Самият вирус не е този, който беше в началото - т.е аз многократно съм казвала, че Уханският вариант - ще го нарека така, защото той се оказа наистина един вариант от многото - вече на практика не циркулира. Два други варианта вече не циркулират, затова пък се появиха мутанти", заяви председателят на Българското дружество по медицинска вирусология. По думите й учените са знаели, че ще се появят мутации, защото това е в природата на РНК съдържащите вируси. Не за всички обаче се знае точно и достатъчно относно тяхната вирулентност, патогенност и другите им качества. "Сега, разбира се, знаем за единия, който е широко и така застъпен в целия свят и който дойде от началото на март. Навсякъде го има. Сега този, за който се говори, че е нов - на практика не е нов, знае се, че го има в Европа. Разбира се може би е бил нов за Великобритания - факт е, че те го докладват, значи е нов за тях. Но в Бразилия също през март докладваха за него и това го знаем", категоричен е вирусологът. Тези нови вируси като цяло имат една обща черта - по-лесно се пренасят, по-лесно заразяват клетките. Именно това е причината според професор Аргирова, заради която в есенната част на годината започна много сериозно покачване броя на новооткритите заразени лица. Още в самото начало на пандемията със сравнително бързи темпове учените установиха спецификата на COVID-19 и имаха яснота за структурата на вируса. "Според мен вече има яснота, защото напълно е дешифриран неговият геном, а щом като е известен вирусният геном, както и всичките белтъци, които този геном кодира-вече знаем кои са и най-важните, така че пътят към създаване на ефективен имуноген е открит. Имуноген означава препаратът, който ще участва във ваксината", категорична в професор Аргирова. Девет месеца по-късно ваксината е факт. Имунизацията започна. Но една не малка част от хората са подозрителни към най-новото оръжие срещу коронавируса, защото ваксината се появява сравнително бързо. Този процес обаче има научно обяснение. Според професор Аргирова, са необходими осем дни за създаването на ваксина. "Останалото е въпрос на производство", категорична е тя. "Бих посъветвала хората със СПИН да изчакат с ваксинирането". Тя обърна внимание на неяснотите около ваксините. "Нищо не знаем за това как ваксините влияят върху бременните. И при децата не знаем. Има неизяснения относно хората с алергични състояния и автоимунни заболявания. Притеснява ме въздействието върху хората с имунодефицитни заболявания", предупреди проф. Аргирова. Тя обясни, че 8 дни са нужни да се приготви ваксината, а останалото е въпрос на производство. "Това са непосредствено един върху друг етапи на изследване и проучване. Всички проучвания на "Бионтех" са направени. Оказва се, че 10 трлн. долара са дадени, за да се направи тази ваксина с такава скорост", каза още вирусологът. |
Още по темата: | общо новини по темата: 14986 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/2498 ] следващата страница |