| България не напредва в борбата с корупцията | ||||||
| ||||||
Както съобщава ПАСЕ на официалния си сайт, това може да се дължи на дълбоко вкоренени проблеми като постоянни предразсъдъци срещу определени групи в обществото, неадекватно управление на национално ниво, липса на необходимите ресурси или политическа воля или дори открито несъгласие с решението на Съда. ПАСЕ отчита декларираната воля на властите за реформа на Конституцията с цел ефективна борба с корупцията и гарантиране на независимостта на съдебната власт и върховенството на закона, както и досегашното сътрудничество с Венецианска комисия. Но отбелязва, че в заявените ангажименти няма съществен напредък – по-специално в основните нерешени области като корупцията на високо ниво и свободата на медиите. Последният доклад след мониторинга беше обсъден в Асамблеята през юни 2019 г. След разискването Асамблеята реши да не прекратява диалога и прикани докладчиците да направят оценка през 2020 г. на напредъка, постигнат в пет конкретни области на загриженост – корупция на високо ниво; прозрачност на медийната собственост; човешки права на малцинствата; речта на омразата; и насилието над жени. Пандемичната криза е попречила на докладчиците да посетят България (посещението, насрочено за началото на април, е било отменено) и е направила невъзможно изготвянето на доклад. На 11 декември 2020 г. Венецианската комисия отбеляза, че най-важният проект за конституционни изменения, касаещ българската съдебна система, е направил няколко стъпки в правилната посока, но все още трябва да бъдат разгледани някои въпроси, и изрази готовност да окаже помощ на Българските власти, ако процесът на конституционната реформа напредне. Що се отнася до корупцията на високо ниво, ситуацията продължава да е тревожна, отбелязва ПАСЕ. Тревожно е, че непрекъснато липсват разследвания на корупция на високо ниво, които да дадат осезаеми резултати. Корупцията и липсата на отчетност продължават да бъдат широко разпространени проблеми в съдебната система. В този контекст със съжаление се отбелязва, че предишните препоръки на Венецианската комисия относно главния прокурор не са изпълнени. България продължава да е с най-лошия статус на свобода на медиите в Европейския съюз (през 2019 г. "Репортери без граници“ класира България на 111 място от 180 държави). Като цяло ситуацията се е влошила през последните години и не е отбелязано подобрение от приемането на Резолюция 2296 (2019). Концентрацията и липсата на прозрачност на медийната собственост, липсата на мерки за гарантиране на независимостта на регулаторния орган по Съвета на електронните медии, политическият и държавен натиск върху медиите, сплашването и използване на прокуратурата като инструмент за натиск върху журналистите и редакторите, остават нерешени. Въпреки че има официални законови разпоредби за разкриване на собствеността върху медиите и предотвратяване на неправомерен натиск, настоящите законови изисквания не се прилагат ефективно на практика. По отношение на правата на малцинствата, комисарят по правата на човека на Съвета на Европа отбелязва с тревога в доклада си за България за 2020 г .: "Има разрастваща се нетърпимост, проявявана към малцинствени групи, засягаща особено роми, мюсюлмани, мигранти и търсещи убежище“. Докладът се позовава на съобщения за вълни от враждебни действия срещу малцинствата, включително престъпления от омраза, вълната от анти-ромски митинги в цяла България, докладвани случаи на публично подбуждане към анти-мюсюлманска и анти-ромска омраза и атаки срещу религиозни обекти и институции като синагогата и Главното мюфтийство в София през януари и юли 2019 г. В същото време се отбелязва, че българските власти са демонстрирали политическа воля и са положили усилия по отношение на интеграцията на ромите, разработвайки Национална стратегия за интеграция на ромите (2012-2020) и нейния план за действие. Изпълнението на плана за действие обаче е възпрепятствано от недостига на финансови ресурси. По отношение на речта на омразата не са регистрирани случаи на дискриминационни забележки, направени от членовете на правителствената коалиция от последния дебат в Асамблеята, но речта на омразата в социалните медии остава проблем в страната. Що се отнася до насилието над жени, въпросът за ратифицирането на Истанбулската конвенция (подписана през април 2016 г.) остава неадресиран в резултат на решението на Конституционния съд, който през юли 2018 г. обяви Истанбулската конвенция за противоконституционна. Въпреки че набор от изменения на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, приети през 2018 г., имаха за цел да защитят правата на жените, материалната подкрепа за жените, подложени на насилие, далеч не е задоволителна и организациите на гражданското общество изразяват съжаление за недостатъчния брой специализирани места за настаняване, съветници и налична помощ за жертвите на насилие. |
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Bulgariya-ne-napredva-v-borbata-s-korupciyata-1044143
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.