| Експерти: Тестовете, които се дават в училище, вкарват децата в мисловен калъп | ||||||
| ||||||
Младежите все по-често срещат трудности да установяват логическата връзка между изреченията и думите в тях, да намират подходящ предлог или съюз, да ги осмислят и да вникват в тях. Обезпокоително е, че се регистрира и аграматичност при конструирането на изречения. Липсва правилното за езика ни съгласуване между отделните елементи. Тенденциите се потвърждават от данните от състезание по български език и литература, проведено сред седмокласници от различни софийски училища с цел да се проверят наблюденията на специалистите. В изследването са включени и задачи от изпитния формат за национално външно оценяване (НВО), и такива от различен тип, които да провокират мисленето и въображението. "За съжаление, ясно се забелязва все по-трудното усвояване на езика, разбирането на понятия и категории", коментира Доротея Николова, учител по български език и литература и журналист. Тревожен е фактът, че за учениците често е непосилно да извличат общи характеристики и да правят обобщения, допълва тя. Заради прекаленото използване на електронни устройства и спадането на качеството на комуникацията между хората и образованието като цяло децата виждат света все по-фрагментарно, не могат да задържат вниманието си, да правят взаимовръзки и да свързват нещата в цялост, алармират още специалистите. За да се разчупи рамката, в проучването са включени въпроси с повече от един верен отговор. Очаквано това затруднява допълнително учениците, но те споделят, че им е доста по-интересно и са успели по-дълго време да задържат вниманието си. Проблемите при преподаването и усвояването на учебния материал няма да се решат с магическа пръчка, но експертите са убедени, че има конкретни стъпки, които може да се предприемат. На първо място, трябва да се осъзнае дълбочината на проблема, както и необходимостта от съвместна работа между родителите, учителите и институциите. Д-р Павлина Върбанова от онлайн платформата "Как се пише?“ и автор на учебници по български език за средните училища смята, че при бъдещи промени в изпитните формати на националното външно оценяване в VII и Х клас, както и на държавния зрелостен изпит в ХII клас би било полезно да се разнообразят задачите със затворен отговор, като част от тях се усложнят с повече верни отговори. "При решаването на сегашния тип задачи мисленето в някаква степен се схематизира. Ако обаче не знаеш колко са верните отговори, това ще те провокира да разсъждаваш по-задълбочено. Нали точно това искаме от учениците - да анализират, да преценяват, а не да налучкват", казва Павлина Върбанова. Може да се помисли и за повече задачи с отворен отговор, с които се проверяват уменията за свързване на думи в словосъчетания и на прости изречения в сложно изречение. Въпреки тежката картина, която се наблюдава,д-р Валентина Иванова, съосновател на академия "Никола Тесла", е убедена, че расте прекрасно поколение - будни, умни, находчиви деца. Тя напомня, че те имат достъп до цялото човешко знание отвъд въображението на всяко предишно поколение. "Предизвикателството пред нас, техните родители и учители, е да им помогнем да се справят с трудностите и да се възползват от възможностите на времето, в което са родени", смята тя. Като дългогодишен преподавател, превърнал качеството на образованието в своя мисия, д-р Иванова напомня, че зависимостта от технологиите крие опасности, а консумирането на информация не е знание. "Децата трябва да бъдат насърчавани да разчитат на собствените си знания и умения, да разсъждават задълбочено и критично, да бъдат провокирани да преоткриват света", допълва тя. Заключението, около което са обединени специалистите, е, че по-високи резултати може да очакваме, когато всички страни в образованието са ангажирани и отговорни - и учениците, и учителите, и родителите. |
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Eksperti-Testovete-koito-se-davat-v-uchilishte-vkarvat-decata-v-misloven-kalup-1168362
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.