| Жена избягала от войната: За мен има само една мисия - да се върна обратно в родината | ||||||
| ||||||
"Събудихме се от оглушителния звук на бомби. В последствие разбрахме, че близо до нас в град Калиновка, където има военни складови помещения, е имало бомбардировка. Не бяхме сигурни, дали това е война или е инцидент. Веднага започнахме да гледаме телевизия, да четем новините и да търсим информация. На 24-ти вечерта вече беше ясно – нападнати сме от войници на Путин. Първите чувства в мен бяха голяма болка и скръб. Започваш да разбираш, че в тази война ти ще загубиш някой близък и много любим човек. Най-страшното беше да гледаш как хиляди войници и бойна техника пътуват към Украйна. Да гледаш как мъжете прегръщат за последно своите жени и отиват на война", разказва тя пред Нова. В началото тя и семейството й не мислят за евакуация. Всичко това обаче бързо се променя. "Когато видяхме, че бомбардирането няма да спре и чувахме непрестанно взривовете – аз като майка, баба знаех, че не е безопасно за моето дете, моето внуче и е време да бягаме. Взехме с нас всичко нужно за детето – адаптирано мляко, памперси. За себе си взехме само по един чифт дрехи. Опаковахме всичко в една чанта и веднага тръгнахме за полската граница. Дъщеря ми работи в голяма интернационална компания и именно те ни предложиха помощ. Осигуриха транспорт и дестинация към, която да извозят своите служители – това беше България. Стигнахме до румънско-украинската граница много бързо. Полицията в Украйна беше осигурила защитен коридор за жени, малки деца. Разрешиха да се движим дори в насрещната посока, за да стигнем по-бързо на безопасно място. Никой дори не преглеждаше паспортите и документите на повечето хора, защото не беше това важното. Трябваше жени, деца да са в безопасност.Когато минахме границата, румънските граждани вече бяха готови да ни посрещнат. Имаше свещеници, доброволци, които помагаха. Тук също. Успяхме да почувстваме, че животите ни най-накрая не са застрашени", казва още Света. Въпреки това с болка си спомня за деня на заминаването им. "На първи март, когато трябваше да напуснем Украйна, този ден беше толкова важен за мен – най-скъпият човек за мен, моето внуче, тя навършваше две години. Рано сутринта, аз отидох да дарявам кръв, защото исках да направя нещо полезно за народа си, докато отсъствам. В момента, в който излязох от медицинския център, обявиха въздушна тревога. Всички се скриха. Давах си сметка, че да намериш торта и свещичка за дете в този момент е почти невъзможно. Излязох от скривалището и тръгнах към магазина, надявах се че след бомбардировките, ще отворят отново. Стигнах, все още беше затворено, но аз стоях до вратата. Нямаше цели торти, но беше останало едно парче. Нямаше и свещи. Но самите продавачи започнаха да търсят. Бързах за вкъщи, за да честитя на внучка си. Детето усещаше, че сме тревожни. Вместо да се зарадва на тортата, тя плачеше с нас. Всички плачехме – аз, зет ми, дъщеря ми. Защо трябваше това да се случи? Искаме само мирен живот", спомня си тя. Сега Света има само една мисия – да се върне обратно в родината си. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 4556 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/760 ] следващата страница | |||||||||||||
https://www.varna24.bg/novini/mejdunarodni/Zhena-izbyagala-ot-voinata-Za-men-ima-samo-edna-misiya-da-se-vurna-obratno-v-rodinata-1224724
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.