Диян Стаматов: Доверието липсва във всички части на обществото | ||||||
| ||||||
Доверието липсва във всичките ни части на обществото, доверие, което се пречупи по различен начин, смята Стаматов. "Но в конкретната ситуация родителите спряха да смятат, че учителят или директорът са тези, които са значими и важни, а по-скоро вярват на 2-3 годишни деца какво са им казали. Ако родителите узнаят какво децата разказват в училище за семейната среда, биха се не само изненадали, те биха се срамували, защото за голямо съжаление това е къде фантазия, къде още по-голяма фантазия. Учителят не може да вярва на тези неща и до голяма степен той е важният герой във всяко едно семейство“. Необходима е постоянна политика за превенция, постоянно да се реализират различни дейности, насочени към предпазване на децата, а и към това да не се случва родител да посегне на учител или директор, смята Стаматов. "Превенцията е водеща, за да нямаме казуси, след които да вървим.“ Малките крачки, които водят до една сериозна промяна, до такава степен централизирахме образователната система, а тази централизация е спирачка за всякаква промяна и всякакво развитие, категоричен е Стаматов. "Ние от една година сме в сериозна спирка, която не вижда тръгване напред, а животът си върви. Образователните системи на света са напреднали, а нашето изоставане за 1 година започва да става катастрофално по отношение конкуренцията на завършващите ученици в сравнение с европейските им съученици. След 1 година ние ще сме закъснели още повече и това забавяне това изоставане ще бъде фатално за поколенията. Много неща трябва да се променят и то без да се чака законът да бъде променен.“ Намираме се в един застой, защото след ковид ситуацията, всъщност след три години няма никакъв напредък, допълни Стаматов. "Онлайн ситуацията даде негативни резултати за учениците, а три години е фатално много за изоставане на всяка една образователна програма. В света дигитализацията на образованието е много напред, а ние тепърва нашето законодателство започва да прави програми да се внедряват хартиени учебници тепърва, нещо което е изначално изостанало дори в самата си идея.“ Моят глас в ситуацията за никотиновите дъвки се оказа глас в пустиня. "Няма магазинче малко в голям град, където на първия рафт да ги няма тези дъвки. Никой не обръща внимание на това обстоятелство, включително и здравните служби, ситуацията отново придобива един почти смешен характер. Един човек си говори, законодателните или изпълнителните структури не се вслушват в това и всичко си върви по същия стар тертип.“ |