 © Varna24.bg |  |
Да пътуваш с автобус из улиците на Варна си е истинско изпитание и в лято, и в зима. За повечето жители и гости на града обаче това е необходимост. В зимните месеци неблагополучията започват още с чакането на самата спирка. Заслоните, макар и да са хубави, не пазят много нито от дъжд, нито от вятър. Следващото затруднение за мераклията да се повози на автобус или тролей идва с разчитането на картите за маршрутите. Там, където ги има, са истинско предизвикателство да бъдат разбрани. В обиколката ми из варненските спирки няколко души ме попитаха този или онзи автобус спира тук. Повечето хора не виждат залепените карти, а тези които ги забележат, трудно могат да ги разчетат. Разбрал вече кой е заветният номер, следва да се включиш в голямата блъсканица. В опита да се качиш в автобуса не рядко трябва буквално да се пребориш с още 10 души в твоята ситуация. Сутрин и вечер в надпреварата за място в градския транспорт се включват учениците, по обед пък се активизират пенсионерите. Качил се вече във возилото, няма начин да не ти направят впечатление няколко неща. Първо по седалките са предимно младите, а възрастните чинно се возят прави. Хората на средна възраст няма как да не отбележат, че това, което са ни учили като малки - да се прави място да седнат на възрастните хора, вече не важи. Вместо това баби и дядовци се карат със свои връстници да отстъпят седалките на внучетата им с тежки ученически раници. Млади тийнейджъри, изморени от школския живот, дори и не се правят, че не виждат старците, а ги гледат нагло в очите от седалките на автобуса. Нерядко това е повод и за скандали.Такива в автобуса не липсват - дали с контрольорките, или между пътниците. Обикновено обект за недоволство са именно продавачките на билети. Обект на споровете най-често са парите, които връщат, или това, че винаги решават да минат покрай теб, когато автобусът е претъпкан и хората покрай теб буквално са завзели интимното ти пространство.
Автобусът е „Икарус" и в толкова окаяно състояние, че имаш чувството, че ще се разпадне всеки момент. В него е по-студено, отколкото на спирката.
От предишни разговори с кондуктори зная, че на шофьорите е забранено да пускат парното, защото се консумира напразно допълнително количество гориво. И докато подскачаш от крак на крак в опит да се стоплиш, можеш да вдигнеш поглед към небето, което се подава из процепите на автобуса. Имаш малшанса времето да е дъждовно и на главата периодично капва по някоя ледена капка. Нищо, и без това си в автобуса за не повече от половин-един час, толкова можеш да издържиш на студа. Трябва да се признае, че не такава е ситуацията в по-новите возила. В студените дни в тях наистина се пуска отоплението. Предимство е и това, че те предлагат далеч по-комфортни условия на пътуване. Освен че не друсат и не бучат така неистово както старите раздрънкани автобуси, в тях и седалките не са изпочупени и разпокъсани, макар да са хубаво платно за младите художници на графити. Обикновено обаче най-добре отоплени са тролейбусите.
Подрусвайки се в автобуса, ако си малко по-любопитен, можеш да станеш свидетел на доста интересни разговори, в зависимост от това до кого си седнал. Сутрин край младежите се вихрят спорове за гаджета. С носталгия си спомням как преди години влизахме в автобусите и отваряхме учебниците, за да преговаряме уроците. Сега девойки и младежи вадят гримове и говорят за купони, пиене и секс. Пенсионерите пък цъкат с език и се възмущават на глас. Заслушаш ли се в техните разговори, ще разбереш коя болест как се лекува, кой е починал и колко са пораснали внуците.
Не на последно място има риск да станеш и подвижна мишена за някой ненормалник. Поредното доказателство е случката от преди 2 седмици, когато неизвестни вандали ползваха за мишена автобуси, движещи се по една от най-натоварените линии - 148. За забавление те простреляли прозорците на две от возилата, докато в тях имало достатъчно пътници, за да стане сериозен инцидент. За щастие до такъв не се стигнало.
По-нетърпеливите пък се възползват от услугите на маршрутките. Макар да предлагат по-бърз превоз и почти винаги гарантирано място за сядане, пътуването в тях не е лишено от емоции
Първо те посреща чалга музика, а след това и приказлив шофьор. Обяснява ти къде какви дупки има, както и кой пътник как го е ядосал, защото е дал прекалено едри пари.
Така че ако имате нужда от силни усещания, няма нужда да ходите на сафари или да скачате с бънджи, повозете се с автобус от градския транспорт.
Източник: в. "Позвънете" |
