В това отношение нашите прадеди изобщо не са се церемонили с каноните. Затова някои от най-славните ни победи в миналото са свързани с дните на Страстната седмица и дори със самия Великден.

Хан Крум е първият ни владетел, за който имаме сведения в това отношение. Разбира се, той е бил езичник и за него подобни религиозни ограничения изобщо не са бил валидни. Но така или иначе той превзема София през 809 г. по време именно на Страстната седмица. Весттa за това стигнала в Константинопол на 4 април - Велики четвъртък. Като се има предвид колко добре била организирана византийската система на вестоносците, това е станало най-вероятно на Велики понеделник, а може би и на Велики вторник.

Четири години по-късно, пак по времe на Страстната седмица, в императорския дворец на Константинопол отново тръпнат от ужас. Защото този път не става дума за сравнително далечната Сердика - хан Крум е сковал в железен обръч самата столица на Византия. Както свидетелстват хронистите, ромеите били напълно парализирани от слуховете за подготовката му: говорело се за несметните войски, събрани от хана - славяни "от всички Славинии" и авари от равнините на Панония; за огромните обсадни машини, които се строели - каменометни и огнеметни оръдия с всевъзможни размери, както и обичайните за всяка голяма обсада "овни", "костенурки" и стълби; за 1000 вола в ханските обори и 5000-те хиляди обковани с желязо коли, които очаквали товара си. Император Лъв отчаяно готвел столицата си за отбрана и тресково строял нова стена при Влахернисите порти, където се очаквал ударът и където укрепленията били слаби.

Но тогава, както пише византийският историк Теофан Изповедник, Божията ръка се намесила. На Велики четвъртък, 13 април 814 г., Крум внезапно починал. Дали става въпрос за апоплектичен удар или за отрова, няма да узнаем никога.

Но и византийците невинаги се съобразяват с Пасхата. Кампанията на император Йоан Цимисхий срещу България е тъкмо по време на Великите пости. А на самия Великден на 971 г. - 16 април, Василевсът празнува победата си сред опожарената и разграбена българска столица Велики Преслав.

Цар Калоян е вече примерен християнин. И дори сключва уния с папата. Това обаче не му пречи ни най-малко да се съобразява със сакралните за всички истинно вярващи дни в навечерието на Великден, когато не трябва да се работи, камо ли да се пролива кръв. Навръх Великден 1201 г. - 25 март, той превзема Варна. И безмилостно избива и пленените византийци, и мирното население. Заради което византийските хронисти го прекръстват от Калойоанис (Хубавия Йоан) на "Кинойоанис" (Кучето Йоан) и Ромеофигон (Ромеоубиец).

Най-големият си военен триумф - победата над рицарите при Одрин, той ще постигне пак по време на Страстната седмица - на Велики четвъртък - 14 април 1205 г. Битката можело да има и друг изход. Западните воини, ревностно спазващи каноните, нямат намерение да се бият и вече се готвят за тържествената литургия. Но вбесеният от непрекъснатите нападения на куманската конница граф Луи дьо Блоа нарушава и военната, и църковната дисциплина и хуква с отряда си да преследва куманите. Според Жофроа дьо Вилардуен, хронист на битката, не по-малко вбесеният Балдуин тръгва след него да го спасява от засадата, в която вироглавият граф е попаднал, но се заканва, че ако граф дьо Блоа оцелее, ще го обеси насред лагера. Както знаем, Калоян просто не оставя никакъв шанс и за двамата.

Eдва ли се е съобразявал цар Калоян с Великден и през следващите две години (2 април 1206 и 22 април 1207 г.). Точни дати на кампанията му в Беломорието няма, но всички източници са единодушни, че именно през април на тези две години той прочиства от латинските рицари цялата територия от Димотика до Солун.

А в ново време по време на светлия Христов празник оръдията не са млъквали. Стотици хиляди българи посрещат на три пъти Великден в окопите на Първата световна война - през 1916, 1917 и 1918 г. Както впрочем и милиони други европейци.

През 1941 г. 20 април е двоен празник. Тогава камбаните в Беломорието и Вардарска Македония с тържествен звън посрещат не само радостната вест за възкръсналия Исус, но и българските войски, идващи да установят властта на Третото българско царство. Уви, за кратко.

И през 1945 г. Великден пак е двоен празник, защото съвпада с Гергьовден. Но войниците и офицерите от Първа армия едва ли са имали време за празнуване, въпреки че войната де факто е свършила. На тях се налага точно в тези дни да водят последни тежки боеве на територията на Австрия и Словения с отчаяно пробиващите си път на запад немски есесовци и хърватски усташи.

Източник: в. "Стандарт"