| Габриела Руменова: Опасни за потребителите са онлайн платформите за споделено пазаруване | ||||||
| ||||||
Днес отбелязваме Световния ден на потребителя (бел.ред. интервюто е проведено на 15.03.2023 г.). Живот в консуматорско общество ли, какво е потребителското поведение днес и колко защитени сме ние всички, потребителите? Казвам добър ден на Габриела Руменова – основател на платформата "Ние, потребителите“ и дългогодишен PR на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Здравейте. Г-жо Руменова, разговорите с вас са винаги приятни и полезни за хората. Изхождам, разбира се, и от вашите компетенции за потребителските проблеми и дългогодишния ви опит в КЗП. Искам да ви честитя днешния ден, Празника на потребителите, на всички нас, защото както казах, днес отбелязваме Световния ден на потребителите. Преди половин година вие създадохте и платформата "Ние, потребителите“, която се разраства. Все повече обаче се говори за т.нар. потребителски проблеми. Какво трябва да си кажем на днешния ден, кои са вечните потребителски проблеми? Благодаря и аз за поканата, за това, че винаги давате ефир на вечните и актуалните потребителски проблеми, каните интересни гости и експерти, които ги обсъждат заедно с вас. Какви са най-честите проблеми, които продължават във времето – може би тези, с които потребителите се сблъскват почти всеки ден. Това е, когато не могат да упражнят основните си права, правото на рекламация, когато са попаднали на дефектна стока или пък са възпрепятствани по някакъв начин от онлайн търговците. Знаем, че все по-активно става пазаруването през интернет. Да си върнат стока, която по някакъв начин не им е допаднала. Знаем, че законът ни дава 14-дневен срок, когато пазаруваме от истински търговци, не от физически лица, да върнем стока, която не ни е харесала. Така че това са двете основни препятствия, с които се сблъскват потребителите, и продължават да се създават казуси около тях, но пък хубавото е, че може би заради групите, които съществуват в социалните мрежи, заради многото информация, която може да бъде намерена вече в интернет, потребителите става все по-информирани, все по-любопитни за правата си, все повече общуват един с друг и съответно обменят информация и опит. Това ги прави някак си много по-подготвени за всяка една ситуация, в която биха могли да попаднат. А консуматорско общество ли сме ние, българите? Ние, българите, може би не се отличаваме особено много от всички други народи в това отношение, защото и маркетинговите специалисти, и цели индустрии работят за това да създават у нас потребности, които дори не съществуват, за да си купуваме стоки и услуги, които са все по-нови, атрактивни. И съответно това са и допълнителните рискове, които възникват пред нас, ако говорим например за множеството приложения, които можем да изтеглим през интернет и да ползваме на своите мобилни устройства. Понякога дори и не се замисляме колко много лични данни предоставяме и достъп и до информацията в своите телефони. Така че тук виждаме как класическата тема "Потребителска защита и права на потребителите“ започва много пряко да кореспондира и с темата за защитата на личните данни. Това е така. А това, че сме консуматорско общество и не се отличаваме от другите, като критика ли трябва да го приемаме или като нещо друго? Наскоро гледах един филм, в който показаха колко много щети се нанасят на природата от производството само на една тениска. Никога не се бях замисляла всъщност и тогава си казах, че може би не трябва да купуваме толкова много. Може би трябва да купуваме продукти, които са устойчиви във времето, които можем да ползваме за дълги години. А пък и знаем поговорката, англичанинът е казал отдавна: не съм богат да купувам евтино. Може би е по-добре да преосмислим поведението си именно през тази призма. Да, ние не можем да се лишим от това, което ни е необходимо, но да помислим дали наистина отглеждаме в себе си един консуматор, без разбира се, непременно да се упрекваме за това, но как можем да намалим потреблението си така, че хем да можем да задоволяваме своите потребности и нужди, хем да не трупаме излишни вещи. Дали сме просто купувачи на блага, или нещо друго? На какво ниво е потребителското поведение днес? Много се изговори също така за това да бъде сложен таван на надценката на продуктите. Всички може би чуха, че първоначално идеята беше да се постави таван на определени продукти, които са от малката потребителска кошница. Сега пък вече тази идея се промени и се стигна до това да се обсъжда възможността да се въведе таван на надценката. Така, разсъждавайки от гледна точка защитата на потребителите, аз имам известни опасения и за двата подхода дали това няма да доведе до дефицит именно на тези стоки, те да изчезнат от рафтовете и потребителите да не могат да си ги закупят на тези цени, което реално е ограничаване на избора на потребителите. Т.е. техният избор отново ще бъде сведен до тези продукти, които нямат таван на надценките, и реално мярката не виждам как би могла да проработи по този начин. А другите ми опасения пък са, че е възможно да се стигне до задълбочаване на тенденцията, която виждаме, че тръгна от други европейски държави няколко месеца по-рано дори, за намаляване на обема на потребителските опаковки. Да, което може да компенсира за търговците тази загуба от поставянето на таван на надценките. И третото ми най-сериозно опасение е, че подобна мярка може да доведе до намаляване на качеството на продуктите – нещо, което потребителите е възможно дори и да не разберат, защото ако ние виждаме, че тези стоки ги няма, в най-лошия случай ще си купим нещо, което е по-скъпо. Ако виждаме, че са намалени грамажите, също ще го разберем и ще знаем, но ако се намали качеството, ние няма дори и да разберем. И това вече наистина е притеснително, защото тук говорим за хранителни продукти и е пряко свързано с нашето здраве. Да. Знаете проверките, които държавата прави по отношение на цените на хранителните стоки у нас. Ресорният министър Никола Стоянов заяви, че масово установяване има с по 80 до 90% надценка на продуктите. Как коментирате това? Аз си мисля, че дори да бъде доказана подобна надценка, тя не може да бъде наказана по линия на законодателството. И все пак нека да не забравяме, защото се говори за дописване на законите и т.н., създаване на наредби… Да. Ние живеем в един свободен пазар и някаква остра намеса в регулацията му по този начин не съм много сигурна, че ще доведе до някакви положителни дълготрайни резултати за потребителите, включително и във връзка с тези опасения, които споделихме малко по-рано. А пък по отношение на проверките, които се извършват основно от КЗП, защото там виждаме, че твърде много нелоялни практики се констатират, съпоставимо с предходни периоди – ако в предишните години на годишна база са забранявани между 100 и 200, то сега виждаме как за една-две седмици бяха установени толкова нелоялни практики. Това е притеснително при всички положения, т.е. как се случва. Но от друга страна пък чуваме от председателя на КЗП, че всъщност, за да се усети някакъв резултат от тези проверки, трябва да минат между 3 и 6 месеца. Аз не мога да си обясня защо това е така, при положение че КЗП има възможност за провеждане и на извънредни заседания, а съответно след взимане на решението на заседанието на КЗП за издаване на заповед за забрана на нелоялна търговска практика, тази заповед трябва да бъде издадена в 14-дневен срок. Така че 14-дневният срок много далечно кореспондира с един период от 3 до 6 месеца. Да, г-н Алипиев беше наш гост тук преди дни и той заяви, че всъщност наистина им трябва време от 3 до 6 месеца. Това бил разумен срок, в който да се даде възможност и да се очаква някакъв резултат от действията на КЗП. Странно ми звучи. Защото все пак трябва да се запознаят с всичко. Но да, това е вашето мнение. Колко защитени са потребителите днес? Смятате ли, че държавата ни прилага добре своите контролни функции или може да се направи още? Това, което на мен ми се иска да видя повече, е как институциите работят съвместно по потребителските проблеми, защото ние в предишния наш разговор поставихме и темата за тези пластмасови кутийки, които от началото на годината ни се таксуват по 20 стотинки. Да. И сега има вече официални отговори от страна на КЗП, че след като е обявена цена предварително 20 стотинки – край, няма повече проблем, поне от гледна точка на техните правомощия. Обаче аз си мисля, че в тази ситуация и в много други, разбира се, когато един казус стигне до даден контролен орган и той види, че неговите правомощия не стигат, за да доведе докрай решаването на потребителския казус, нека наистина да се обърне към другите компетентни институции и съвместно да работят, защото хората не искат да чуят от моя гледна точка "Няма проблем, обаче сега оправяй се нататък сам“. Иска ми се да засегнем въпроса за фалшивите профили в интернет пространството, защото знаем, че ги има, за съжаление ги има и хора често се парят от подобни практики. За какво да внимаваме? Можем да ги срещнем и в социалните мрежи, а и в т.нар. онлайн платформи за споделено пазаруване. Когато говорим за платформите, е много опасно, защото там има оферти, които са от истински търговци и от физически лица, но точно тези физически лица, които създават свои акаунти, за да могат да предлагат по-често стоки, по-рядко услуги, както са се появили, така много бързо могат и да изчезнат. И затова нашият съвет към потребителите е, когато пазаруват от онлайн платформи, много внимателно да обърнат специално внимание на това дали е търговец или е физическо лице и ако става дума за покупки, които са по-скъпи, нашият съвет е наистина да не се изкушават да купуват от физически лица, защото в тези случаи те не разполагат с всички свои права по Закона за защита на потребителите – казахме, правото на отказ, на рекламация при дефектна стока, дори ако щете физическото лице не носи отговорност, ако не е публикувало задължителната иначе по закон информация или ако тя не е вярна. И може да се окаже, че ние всъщност сравняваме две оферти – едната на търговеца, който всичко си е описал коректно, и другата – на физическото лице, което е импровизирало, и ние избираме, естествено, тази на физическото лице, защото е по-евтина самата стока, и правим грешка. А пък в социалните мрежи е още по-опасно, защото там знаете колко бързо се създават и профили, и страници, и групи и в крайна сметка след това изчезват. Наскоро колегата Лияна Панделиева ни насочи към един казус, който беше точно такъв, само че случаят беше със сайт, но много бързо съставен. Нямаше абсолютно никаква информация за привилата за пазаруване в него, просто няколко, пет снимки на един и същи модел дизайнерско яке, кожено. Отстъпката привличаше много, защото струваха 100 лева след намалението. А реалната цена по принцип? А реалната цена примерно няколко пъти по-скъпа, десетки пъти по-скъпа. И фактически как се извършваше доставката: ти поръчваш, оставяш свои координати за доставка. Интересното е, че не се ползваше куриерска служба, най-вероятно, защото се доставяше на адрес, на който лицето си е поръчало стоката. Не се дава възможност за преглед, просто този, който идва – най-вероятно поставено лице, взима парите, не дава да се прегледа какво има в кутията, изчезва, потребителят отваря и вижда вътре тениски, съвсем, съвсем различни неща. Даже имаше детски дрешки в единия от случаите. Да. Как можем да си търсим правата в такъв случай? Какво следва да направим, ако сме попаднали в подобна ситуация? Много е важно, когато пазаруваме през интернет, особено когато е от физически лица, да осигурим достатъчно много доказателства и следи, за да може, ако се стигне до разследване от страна на органите на реда, тъй като тук ГДБОП би трябвало да се намеси, да им дадем тази възможност те да си свършат добре работата. Знаем, че такива разследвания обикновено отнемат много време, понякога дори са несполучливи, защото както казахме, или се използват подставени лица, или пък през няколко лица се извършва доставката и на практика е много трудно проследимо какво и как се случва. Може по съдебен ред да се търсят правата, но обикновено тук покупките са за много ниски стойности и някак си е нерентабилно за потребителите. Затова е по-добре в началото да сме по-внимателни, защото после вече уреждането на казуса е далеч по-трудно. Така, за да отбележим най-важните неща за фалшивите профили и поръчки, какво трябва да погледнем на първо място – дали пазаруваме от физическо лице или? Или от истински търговец, да. Как да го различим информацията? Истинският търговец трябва да има фирма, която е регистрирал. И е описал в обявата, да. И е описал. Да има физически адрес, да има истински имейл, на който ние можем да осъществим връзка с него, и нашият съвет също така е, независимо дали пазарувате от търговци или от физически лица, винаги да се уверят, че могат да се свържат и по телефон, и по имейл, а не просто в "Месинджър“ да си пишат. Добре, благодаря ви много, че бяхте наш гост днес. Какво е посланието ви на днешния ден към всички наши слушатели? Да бъдат любопитни за правата си, винаги да се информират много внимателно за това, което купуват, и за условията, при които могат да си го купят, и да бъдат активни, ако възникне някакъв казус, да си търсят правата докрай. Търсете си правата, бъдете активни, пазарувайте разумно! |
| Още по темата: | общо новини по темата: 411 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/69 ] следващата страница | |||||||||||||
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Gabriela-Rumenova-Opasni-za-potrebitelite-saonlain-platformite-za-spodeleno-pazaruvane-1601816
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.