 © Varna24.bg |  |
Основният проблем на ската, който е предвиден за укрепване по проекта "Алея Първа" са наличието на повърхностни и подпочвени води, в резултат на които се активира обрушването на ската. От "Холдин Варна" публикваха резюме на идейно предложение за укрепване на ската по проекта, изготвено от проф. д-р инж. Божидар Божинов - преподавател в Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" - София:1. Дренажни шахти
Използването на дренажни шахти все още не може да се прилага във всички случай. Ще се потърси и вариант за водопонижение, като се пробие чрез сондажи глинестия пласт в горната част на откосите, вследствие на което водите ще слязат гравитачно на по-ниски коти, откъдето могат да се понижат чрез хоризонтални дренажни сондажи, каквито се използват масово за водопонижения при свлачищата. От основите на шахтите се предвиждат също хоризонтални дренажни сондажи, което дава възможност за по-ефективно отводняване и увеличаване на разстоянията между шахтите.
2. Пилоти
Пилотите в горната част на ската са сондажни и по предварителни изчисления са с диаметър 500 mm и дълбочина на забиване около 5 m. Очакваните осови разстояния са от 1,2 m до 1,5 m. Точните размери на пилотите и техните осови разстояния са предмет на изчисления, което ще се направи след утвърждаването на концепцията за стабилизиране на ската. Приема се, че при това изпълнение ще се изпълнят най-напред пилотите откъм терена и след това - откъм откосите. При това изпълнение частта от терена, където ще стъпва сондажната машина ще бъде вече укрепена и изпълнението на пилотите откъм откоса може да се изпълни без проблеми. При наличие на дървета, изпълнението на пилотите ще се съобрази с това така, че изпълнението ще засегне само терена на алеята, без да се засяга останалото пространство. При това е възможно да се използва и малка машина, при която пилотите могат да бъдат с по-малки размери, но на други осови разстояния и армировка.
3. Стоманобетонови решетки
Решетките имат за цел да предотвратят ерозията на откосите и да създадат възможности за залесяване, което несъмнено е важен фактор за предотвратяване на бъдеща ерозия. От друга страна, решетките вследствие на собственото си тегло, ще "притискат" откосите, което е допълнителен фактор за техния стабилитет. Такива укрепвания вече са правени по мои проекти на ската под Правителствената болница, който също ерозираше и дадоха положителен ефект.
Закрепването на ст.бетонните решетки ще става както следва:
-първият ред ще се закачи на пилотите;
-вторият и следващите редове ще се закачват на по-високите решетки и освен това ще се закотвят с анкери към ската.
Детайл на решетките ще се даде в проекта за стабилизиране на откосите.
Анкерите вероятно ще се изпълняват по един на около 8 - 10 m2 от площта на откоса.
Последователност на изпълнението:
1. Дренажните шахти, или водопонизителните сондажи;
2. Успоредно с шахтите ще са изпълняват и пилотите в горния край на откоса;
3. Пак успоредно с тези дейности може да се изпълнява изгребването на свлечените маси, ако това се налага особено ако се прокарва път на тези места, и изпълнението на насипи, които да създават добра основа на пътища и съоръжения и същевременно да играят ролята на контрафорси на откоса до определена височина. Успоредно с тези дейности ще се изгражда и дренажния колектор за отвеждане на подземните води в морето.
4. Бетоновите решетки ще се изпълняват отделно и ще се транспортират до мястото на полагане. На участъците, на които вече са изпълнени пилотите може да става и монтажа на решетките и тяхното закотвяне с анкери;
5. Зачимяване и залесяване на откосите. |
