| Геновева Петрова: Недоверието, което Гешев генерира като главен прокурор, се възпроизвежда в още по-голяма степен, след заявката за влизане в политиката | ||||||
| ||||||
Три месеца след предсрочния парламентарен вот и седмици след излъчването на кабинета “Денков-Габриел", почти половината от пълнолетните граждани в България споделят мнението, че правителство между първите две политически сили ГЕРБ-СДС - ПП-ДБ не е идеален, но е най-добрият от възможните варианти. Това сочи новото социологическо проучване на “Алфа рисърч". Приветствам сега в нашия ефир Геновева Петрова, изпълнителен директор на агенция “Алфа рисърч". Здравейте, г-жо Петрова. Здравейте. Г-жо Петрова, как резонира политиката в обществото, на фона на нарастващото пренебрежение към изборите, които се провеждат в страната ни. Факт е, че изключително малък процент от гласоподавателите стигат до урните. Абсолютно сте права, че през последните вече, ще станат почти две години, имаме тази трайна тенденция към спад в ангажираността на хората за участие във вота. Това, разбира се, има своите основания, които мисля, че в момента не са тема на нашия разговор. Но конкретно за въпроса ви - всички събития, които се случиха след предсрочните избори, които проведохме на 2 април, поредните, вместо да успокоят ситуацията, те подействаха като тласък за нови политически турболенции. Обществото обаче, споделяйки, най-общо казано разочарование, нещо, което наблюдаваме доста устойчиво в последните години от поведението на партиите след всеки предсрочни избори и т.н., освен всичко останало, сега вече си дават сметка и гледат с един по-трезв реализъм на ситуацията. И това, което цитирахте, един от резултатите от нашето проучване е, че да, дава се сметка, че няма възможност за идеален вариант, такъв, какъвто би се искал на всеки. И от всичко, което би могло да се направи, специално по отношение на излъчването на правителство, това е най-приемливият вариант. Тук, бих искала да кажа също, че това не означава, че по някакъв начин хората дават някакъв безкраен кредит на доверие към политици, партии, институции и всичко останало. Напротив, те продължават да са изключително взискателни и техните очаквания, вече наистина, за постигането на някакви резултати, са доста по-високи и по никакъв начин политическите представители, в лицето пак и на партии, на институции и на управляващи, не би трябвало да се чувстват по-спокойни. Това е изключително висока отговорност към тях, която би могла много лесно да се обърне в едно по-отчетливо недоволство. Към момента, просто хората, така изчакват, ако може да се изразим по този начин, за да видят все пак това, което се опитват през последните три месеца да съставят като варианти за управление на партиите, до какво ще доведе и какви конкретни резултати, евентуално ще постигне. Има ли парадоксални резултати в настоящото социологическо проучване? Не бих казала, че е нещо парадоксално. Всичко, което измерваме е в рамките на очакванията, които сме имали, предвид и предишни нагласи на хората. Измерваме много ниско доверие на хората и към основните институции, ако започнем с парламента, който стартира с изключително ниското одобрение от 8 на 100, срещу над 50 на 100 неодобрение. Резервирано отношение към новото правителство, което стартира с доверие от 20 на 100, и недоверие от 37 на 100. Аналогична структура, малко по-високото доверие към премиера акад. Денков, но отново 26 на 100 срещу 30 на 100. Една голяма част от хората, както казах и преди малко, които към момента заемат по-скоро неутралната позиция и изчакват да видят какви ще бъдат действията, за да могат да определят своето отношение към управляващите. Друга важна тенденция е тази в доверието към президента. През годините той се открояваше като фигурата И институцията с най-високо одобрение, и в момента е такъв, на фона на всички останали, но има много отчетлив продължителен спад на доверието към него и на одобрението на неговата дейност до степен, че практически имаме първо по рода си, откакто Румен Радев заема поста на държавен глава, изравняване на позициите между доверие и недоверие, т.е. при него също е приближена тази критична точка отвъд, която можем да очакваме евентуално обръщане на нагласите. Тоест, подкрепата е разколебана сред обществото и към държавният глава. На какво, според вас се дължи това силно поляризирано вече мнение? Ако ме питате, специално по отношение на президента, разбира се, че така да се каже, капката, която преля чашата, беше граничещото с недопустимост, от гледна точка на институционално поведение, отношение на президента към сформирането на правителството. Спомняме си много добре, как той постъпи и при връчването на мандата на акад. Денков, и след това, при гласуването на правителството в пленарна зала, нещо, което все пак, голяма част от хората смятат, че след като чисто институционално, чисто конституционно това са допустими, а и не на последно място, чисто политически най-приемливи варианти да се направи правителство, не е приемливо от страна на държавния глава да постъпва по този начин. Иначе, друга важна линия, която също въздейства върху нагласата на хората през последните години към президента Румен Радев, разбира се, е отношението по геополитическите въпроси, говоря във връзка с войната в Украйна, във връзка с помощта на България за Украйна и този кръг въпроси, където неговата позиция не съответства на етикета, с който той често бива представен като натовски генерал. Г-жо Петрова, ако съпътстваните със скандали, както вече ви попитах преди паузата, между двете политически сили повишиха напрежението и изконсумираха първоначалният кредит на доверие към правителството, какво според вас, може да върне доверието сред гражданите. Знаем, че ПП-ДБ - ГЕРБ-СДС нямат все още ясно разписан документ за коалиция дори, те дори не искат да се наричат, че са коалиция. Какво, според вас, може да се направи в случая? Краткият отговор на вашия въпрос, какво би могло да върне доверието, разбира се, това са резултатите от управлението. Резултатите, ако трябва по-конкретно, все пак да добавим няколко акцента. Знаем, че двете формации се събраха, аз ще го кажа в коалиционно управление, въпреки, че формално няма подписано споразумение, и формално продължават да отричат, че са в коалиция, но, събраха се в общото управление с няколко, все пак конкретни ангажимента. Единият от тях е свързан с геополитическата позиция на страната, която смятам, че поне до момента, през първите седмици, много последователно одържат в линията, в която все пак, преди толкова години и след толкова усилия, цялото българско общество положи усилия да бъде присъединено към тази най-общо казано евроатлантическа общност. Втората важна цел, която беше поставена в основата на това управление, е въпросната съдебна реформа и конституционни промени, където виждаме, че все още нещата не вървят много гладко. Но пък, смея да твърдя, поне от това, което наблюдавам, че партиите се опитват да поставят началото, защото съвсем не бихме могли да смятаме, че сме скоро до реалното й реализиране, но поставят началото на един процес в тази посока. Процес, който определено ще бъде съпътстван с много предизвикателства, знаейки, че първо е необходимо за тези промени да има едно по-голямо мнозинство, а не само между двете формации. Второ, знаем, че по част от въпросите помежду им има различия, които ще трябва да бъдат изглаждани, но това е другата голяма цел, която, ако те успеят да започнат да реализират, дай боже и да реализират, това също би било фактор, който ще възстанови и ще донесе доверие към управляващите. Другата група, все пак важни приоритети, които бяха изрично заявени при сформирането на това управление, са свързани с приемането на България в Шенген и в еврозоната, където пак виждаме, през последните дни, че се полагат усилия това да се направи. От там нататък обаче, по другите секторни политики има изключителна неяснота, а те, смея да твърдя, не са по-малко важни, при това, за голяма част от хората в страната. Именно тук смятам, че е изключително разумно, а и хората мисля, че не биха имали нищо против да се подпише въпросно ясно коалиционно споразумение, и въобще управленска програма, която да оказва конкретно какво във всеки от тези сектори, това правителство си поставя като амбиция да постигне. Защото липсата на такова споразумение, липсата на такава управленска програма, наистина е предпоставка за непрекъснати противоречия, непрекъснати скандали, непрекъснати взаимни обвинения между партньорите кой какво е поел като ангажимент, кой какво е спазил и кой от какво се е отметнал. Затова, аз повече или по-малко, въпреки всички публични заявки от страна на представителите и на ГЕРБ и на ПП-ДБ, смятам, че в някакъв момент ще се стигне до приемането на такъв общ документ, който да указва в по-конкретен план какви задачи, и какви цели, и какви ангажименти поема това правителство. И респективно, това би било наистина, бих казала, изключително би било от полза за двете партии, които участват в управлението, защото това ще ги постави в ситуация да не се налага да са непрекъснато в обяснение, какво, всъщност са си поставили като цел, а какво се случва на практика. Тук, разбира се, голямо значение имат чисто, така да ги наречем, политическите сметки на партиите, предвид предстоящите избори, които са важни за всяка една политическа сила, и очевидно, те също оказват влияние върху начина, по който действат. Но пък има един също много голям риск, че правейки политически сметки, с идеята да не загубим избирателя, може да се окаже, че сме загубили доста повече избиратели през този период. Разбира се, това все още не е факт, но както говорихме в началото, тенденцията, пак в желанието за участие в изборите продължава да съществува, и ако политическият живот продължи да се движи по този непоследователен, нека да кажем модел, хората не биха имали повече основание да решат, да отидат, и да участват в едни нови избори. Според вас, извън това проучване, липсата на подобно съгласие между водещите политически сили и липсата на такава декларация, на подобен документ, който да отразява ясно приоритетите на всяка една от тях, повече, заради избирателите ли, няма такъв документ, според вас, от страх да не загубят електорат или повече, заради политическите сметки за които и вие говорите? Честно да ви кажа, те двете неща в много голяма степен се припокриват, но истината е, че от друга гледна точка, нека си дадем сметка, че съгласие има, макар и съпътствано от периодични конфликти, противоречия и т.н., мисля, че всички сме наясно, че съгласие има, което е абсолютно резонно, предвид принципните позиции и на ГЕРБ и на ПП-ДБ по редица въпроси и т.н. Защо това съгласие не се скрепява наистина, с все пак някаква форма на документ, е въпрос на допълнителна интерпретация. Моята лична оценка е, че както казах и преди малко, няма още дълго време да продължава тази ситуация без документ, който да свидетелства, нека да кажем за това, какво точно са се съгласили. И както аз казах, това е част от политическата игра и на двете формации, която до голяма степен е свързана наистина и с желание да запазят, до колкото е възможно до максимум, подкрепата на своите избиратели. Защото, факт е, че както на последните избори, така и към днешна дата, електоралната картина се очертава основно от твърдите ядра. И ако тези твърди ядра от избиратели, започнат по някаква причина също да се разпадат, тогава наистина за политическите партии стои сериозен проблем и предизвикателство. Но двете неща в много голяма степен се припокриват и не бихме могли да кажем, че само заради политически сметки или само заради избирателите, защото избирателите са част от тези чисто партийни стратегии, които следват партиите. Политическата картина е цветна и знаем, че може би ниша за нови играчи винаги има. Какво обаче показва проучването ви. Г-жо Петрова, очертава ли се на терена нов, значим играч? Към днешна дата, отговорът на вашия въпрос е не. Извън партиите, които и към момента са представени в парламента, всички останали формации, които и досега бяха участвали в изборите, или пък са ново заявени, няма такава, която да се възприема от хората като потенциално алтернатива, на която да бъде гласувано по-високо доверие. Както и по-рано в нашия разговор вече споменах, електоралната картина към момента продължава да се формира основно от позициите на твърдите привърженици на всяка от партиите, поради което и тя изглежда практически застинала, като картината, която наблюдавахме в началото на годината, преди последните предсрочни избори. Разбира се, имаме известна динамика и там, имаме очакван известен електорален спад, в подкрепата за ГЕРБ и за ПП-ДБ, след като те в крайна сметка тръгнаха на това съвместно управление. Но цялостната йерархия, цялостната структура на вота остава същата, и извън тях, поне за момента, не се наблюдава друга политическа формация, която да успява да повлече разочарованите от политическите партии до момента, както и обичайно не гласуващите избиратели. И може би отново сме стигнали до положението, че партиите имат отговорността да поемат вече инициативата, наистина в свои ръце, за да потръгнат нещата и да върнат доверието в гражданите. Абсолютно. Гражданите са тези, които създават очаквания, тези, които подават сигнали какво биха и какво не биха подкрепили, но без инициатива от страна на политическите формации, това е невъзможно. Още нещо, ако ми позволите да допълня. Разбира се. Като говорим за алтернативите. Изключително любопитно, може би, за вас и за слушателите ви е, че през последните седмици имаше една заявка за нов политически играч, в лицето на бившия прокурор Иван Гешев, който излезе с изявление, което накара много хора да очакват неговото предстоящо влизане в политиката. Но това, което наблюдаваме сега в резултатите от проучването, което проведохме е, по отношение конкретно на тази политическа заявка, недоверието, което г-н Гешев беше генерирал в ролята си на главен прокурор, се възпроизвежда в още по-голяма степен, след заявката за влизане в политиката. Тоест, очакването, че влизането на един представител, в случая от съдебната система в политиката ще направи ситуацията драматично различна в електорален план, бих казала към момента, няма емпирично основание да се очаква, че би се случило това нещо. Защото, политиката не е просто терен за задоволяване на лични амбиции. Политиката е терен, който наистина би трябвало да отговаря на очакванията на хората, затова и хората, тези, които гласуват за политическите партии, пак в контекста на въпроса, който ми зададохте последно, чия трябва да бъде инициативата. Ако политическите партии не положат съответните усилия да възстановят доверието, което се загуби практически, от страна на избирателите, ситуацията ще става все по-свита и все по-свита до тези въпросни ядра от най-твърди привърженици, които пък сами по себе си, те може да са достатъчни за постигане на някакъв резултат на изборите, но не са достатъчни след това, когато ще се наложи да се управлява, да се търси по-широка обществена подкрепа, и да се реализират конкретни политики. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 1137 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/190 ] следващата страница | |||||||||||||