Иво Иванов: С историите, които разказвам, искам да допринеса за един по-добър свят | ||||||
| ||||||
"В последните години имаме доста поводи за притеснения в глобален аспект. Виждаме зараждането на нови диктатури, на все по-разделени общества, живеем все повече в биполярна обстановка, в която няма нищо между двата полюса. И аз почнах да мисля върху тези проблеми в последните години и да си задавам въпроси какъв е изводът от тази ситуация, и дали не сме на път да повторим най-драстичните си грешки като човечество. Отговорите ми се сдържат в разказа от последната ми книга "Понякога трябва да се отдалечиш“ – истинската мисия на този разказ е да ни насочи към неправдоподобната сага на надеждата, на вярата в човешкото начало,“ сподели още писателят. "В началото на ХХ век бедността, войните, фанатизмът, гладът, диктатурите, страдания са били ежедневие за цялото човечество. По доброто начало винаги се е стреляло. Така е от момента, в който сме открили, че сме способни на вяра в доброто начало. Понякога тази вяра е ранявана, понякога е падала, понякога е страдала, куршумите обаче неизменно са отскачали от гърдите й, и тя се е изправяла непоразена и сияеща. И затова може би трябва да се отдалечим и да се замислим къде се намираме в момента. Аз вярвам, че стремежът към звездите, разбирателството, въображението, научно-техническият прогрес, желанието за хармонично съжителство ще надделеят над тези затихващи крясъци на нашето мрачно минало. Вярвам, че ще поемем в правилната посока,“ каза още Иво Иванов. "Всички хора имаме общ знаменател – всеки човек има обвивка и сърцевина. Според мен под обвивката сърцевината ни обединява като хора. Аз се опитвам да помогна на хората да станат по-силни. Хората имат нужда от надежда, от светлина. И може би затова сме се открили един друг. Не моите читатели са открили мен, аз съм открил тях, и съм им толкова благодарен и щастлив, че те съществуват и ме осмислят,“ сподели още писателят и журналист Иво Иванов. |