| Богомил Николов: Има механизми за контрол на имитиращите продукти, въпросът е да има воля и желание за ефективното решаване на проблема | ||||||
| ||||||
Генезисът на имитиращите продукти по думите му започва като "една голяма измама". "Практиката да се произвежда нещо, което прилича на сирене, но всъщност има изцяло или почти изцяло растителен произход, се появи преди около 15 години благодарение на развитието на модерната съвременна индустриална химия и технологии", посочи Николов. Съставките на имитиращите продукти са палмова мазнина и калций, което прави продукта с растителен произход. Възможно е и добавяне на малко количество мляко. "С тази формула може да се продава нещо по-евтино, което да прилича на сирене, но по своето естество това е чиста измама", подчерта той. Борбата за обозначаването на имитиращите продукти от истинското сирене е била много трудна, припомни Николов. "Отначало това не се припознаваше и признаваше като проблем от страна на държавните власти. След това се взеха мерки. Тези продукти трябваше да се отделят на отделни щандове с надписи. Сега проблемът в магазинната мрежа в голямата си част е решен, все по-трудно и рядко може да видите подобни продукти. Те изчезнаха в мига, в който се въведоха правила. Хората никога или много рядко ще си купят такова нещо, ако не бъдат мамени", заяви той. Тук обаче идва големият въпрос: след като тези продукти почти отсъстват от супермаркетите, а в същото време Министерството на земеделието и храните отчита увеличение на производството им с около 20 на сто, къде се влагат те. Богомил Николов припомни резултатите от изследване на "Активни потребители" преди пет години за състава на банички със сирене. "Купихме двайсетина банички от различни места и анализирахме какъв е пълнежът. Оказа се, че най-добрите екземпляри съдържаха извара. В една баничка изобщо нямаше пълнеж, а в останалите около 15 установихме палмова мазнина. Тези фалшиви сирена вече се влагат в други продукти – в шопската ви салата, в картофките със сирене, отиват по ресторанти, не дай боже детски градини и училищни столове", заяви той. Големият проблем по думите му е, че тези предположения не могат да бъдат доказани без съдействието на Българската агенция по безопасност на храните. "Ние не можем като гражданска организация да влезем в някоя детска градина, да вземем сиренето и да го изследваме. Това може да направи БАБХ. Ние многократно сме я призовавали. Агенцията не желае да посещаваме ресторанти, училищни столове и детски заведения и продължаваме да си търсим такива фалшификати в супермаркетите, където вече ги няма. Трябва да намерим начин да накараме Агенцията да извърши точно тези проверки и тогава ще лъсне истината къде отиват тези 4000 тона, произведени за три месеца. Пак ние ги изяждаме, но без да знаем", подчерта Богомил Николов. |
