| Какво пише за българите в пиесата "Оръжията и човекът"? | ||||||
| ||||||
Откриваме текста трудно, защото единственият му превод на български е напълно изчерпан. Пиесата е комедия в три действия. Бърнард Шоу осмива не само българите, а всичко - войниците, швейцарците, наивността на хората, смисълът да се водят войни въобще, военната стратегия. Търсим мнението и на един от най-известните български драматурзи и поети - Недялко Йорданов. Той също я е прочел заради броженията в момента и не открива нищо обидно за българите в нея. "Имало е новини, имало е битка", казва Катерина, "победоносна битка край Сливница. Спечелена от Сергиус, той е героят на битката, идолът на полка". "Кажи ми кажи ми", казва Райна. Катерина - "Не можеш да си представиш колко възхитително е било". Пиесата започва с грандиозната победа на България над Сърбия. "Нашите доблестни, удивителни българи, с блеснали саби и искрящи очи като лавина, с гръм и мълния, отвяват като плява окаяните сърби и техните австрийски контета". Според Недялко Йорданов това не може да бъде наречено антибългарска пиеса. "Това е възхвала на българската армия и неслучайно тук става дума за победата при Сливница, вчера беше годишнината от тази победа и затова не мога да разбера - всъщност тези хора, ако прочетат пиесата, ще се засрамят от това, което направиха. Това е пиеса-възхвала на България, на българските войници, на българските жени и мъже", казва Йорданов. В пиесата швейцарският войник е описан като богаташки наследник, решил да избяга от бащиния дом и да стане наемник. Самият той твърди, че се е записал в сръбската войска, защото не познавал българската, която иначе би предпочел. Казва, че девет от десет войници по рождение са глупаци. Твърдението му е общовалидно, а не за българската войска. Към края на пиесата българката го укорява, че не е джентълмен и има мозък на бакалин. Отговорът му е, че това швейцарският национален характер. Смешка, а не обида към швейцарците. "Героите са интелигентни, комедийни, интересни, любовни, а да не говорим за войната - как е представена", казва Йорданов. Във второ действие авторът осмива воденето на битки, но не конкретно от българите. Напротив, българският герой изрича репликата. "Спечелих битката по неправилния начин, докато нашите велики руски генерали я губеха по правилния. Накратко, развалих им плановете и им нараних самочувствието". "Войната, скъпа госпожо, е изкуството на страхливеца да атакува безмилостно, когато е силен, и да се пази, когато е слаб. Това е цялата тайна на победата в сражението. Изненадай врага, когато е уязвим, и никога, при никакви обстоятелства, не се сражавай с него, когато ти е равностоен." Няма нито една реплика, че българите са страхливци. В пиесата обаче няколко пъти се споменават "съмнителните хигиенни навици" на българите. Българката се хвали, че в семейството ѝ си мият ръцете почти всеки ден. Още по-груба заигравка виждаме във втората част на комедията. Тогава главата на семейството твърди, че неговият баща не се е къпал никога през живота си и е живял 98 години. Той укорява жена си, че си мие врата всеки ден и затова настива като определя подобни привички като западни. Тук неизбежното сравнение е с "Бай Ганьо" на Алеко Константинов - "Бай Ганьо в банята": "Бай Ганьо, изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно: - Булгар! Булга-ар! - и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше: "Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целеничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи! И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а! Гиди, чифути с чифути!" - А бе я попитай има ли сапун – казва ми ми бай Ганьо, след. като поизстина малко патриотическият му възторг, - я виж нозете ми на какво ся заприличали... И наистина, нозете му не представляваха най-подходящ модел за Аполона Белведерски. Шарките на чорапите му бяха се отпечатали на кожата - и без това нечиста и обрасла. Впрочем с нечистотата не можем зачуди българите: не можем накара и най разпалената фантазия да си представи нещо по-нечисто от туй, което може да ти представи самата действителност..." Затова Недялко Йорданов казва; "На прекрасния Алеко Константинов, те трябва да му съборят паметника тогава. Бай Ганьо винаги е бил свързван тогава, сега вече не се употребява много - това с българина. Бай Ганьо, който се бие в гърдите и казва: "булгар, булгар". Заключение: Твърдението, че пиесата на световноизвестния ирландски драматург Бърнард Шоу е обида за българите, е манипулативно, съобщава Българската национална телевизия. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 57 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/10 ] следващата страница | |||||||||||||
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Kakvo-pishe-za-bulgarite-v-piesata-Oruzhiyata-i-chovekut--2331426
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.