| Странно, но факт: Италианска фирма, инвестирала 7 млн. евро в България, няма достъп до завода си | ||||||
| ||||||
Г-н Битетти се гордее с фабриката, но интервюто е в офиса на софийска правна кантора. Защото той няма достъп до предприятието, в което понастоящем е мажоритарен съдружник и управител. Заводът се владее от български бизнесмен, който е сменил охраната и не допуска италианците. Звучи невероятно, но е факт. "Една фирма идва от чужбина, инвестира 7 милиона евро, дава работа на хората, в региона, в който има нужда от работни места. Такава фирма би трябвало да е посрещната с червен килим, но се оказва точно обратното“, разказва Виченцо Битетти. Италианците губят контрол над завода си в Самоков преди две години. Тогава се появил българският бизнесмен Валентин Димитров, който твърдял, че иска да купи бизнеса. Договорили цена от около 3 милиона евро за основния пакет дялове и по-малки суми за останалите италиански съдружници. Сключват договори за прехвърляне на дяловете с Валентин Димитров и свързани с него дружества. Италианците обаче така и не получили договорените пари, но пък българинът владее фабриката. Невероятно, но факт. "Г-н Димитров е допуснат или дружеството, което е представлявано от него, е допуснато във фабриката след уговорка с продавачите, така че той да може да се запознае с начина, по който се извършва този бизнес. След 1 или два месеца той решава да закупи предприятието, като вече се натъкваме на ситуацията, че той не заплаща покупната цена. Но остава в предприятието. Подменя охраната, започва да го владее. И не допуска италианските собственици до самото предприятие“, обясни Валентин Савов. "Всичко беше планирано много добре. Изглеждаше като филм, дойдоха в Италия да се представят. С личен самолет, с чартър, с голяма кола под наем, след това ние се видяхме с тях в София, ходехме на ресторанти, поканиха ни в голямата си къща 1000 квадратни метра. Яхта в Кипър. Всичко беше много добре подготвено. Ние се доверихме след това, което видяхме. От този момент започна трагедията. Той трябваше да направи банков превод. Казваше после, че парите му са били в Кипър, но банките са спрели превода“, каза Битетти. "За съжаление хората са се доверили и са подписали договорите и са направили продажбата преди да е платена цената“, обясни адв. Савов. Прехвърлянето на дяловете на дружеството се случва пред нотариус. Италианците вярвали, че без плащането на сумата по договор, както е в Италия, сделката е невалидна. След като не получават 3-те милиона евро, те наемат адвокати. "В последствие юридически разваляме тази договори, но въпреки фактът на неплащането на цената, наличието на новият купувач вътре във фабриката си остава. Дадохме много допълнителни възможности, да се плати, да се разберем, да се прекратят съдебните производства, но до плащания така и не се стигна. Така че купувачите остават във фабриката, отказват да излязат, започват да твърдят, че те са новите собственици на фабриката“, обясни адв. Савов. Оказва се, че в нашата страна владеенето на чужда собственост е практика. А италианците две години не получили никакво съдействие от институциите у нас. Нито от полицията, нито от прокуратурата. От главна прокуратура заявиха пред bTV, че при граждански спор в съда, прокуратурата нямат правомощия да въвеждат във владение коя да е от страни, преди окончателно произнасяне на съда. "Това е често срещана практика. Когато имаме дружества или лица, които имат познания, те биха могли да се възползват от системата, така че когато владеят например с договор за наем са допуснати да ползват едно помещение те могат да се възползват от правната система като заведат искове за собственост или всякакви други искове като по този начин спорът прераства в граждански, тоест кой е собственикът. И дори тези искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, това отнема на първо място много време и на второ място то те вече ползват този имот и могат да останат в имота докато се разреши спора“, каза адвокат Савов. За да разберем кой е българският бизнесмен с яхта, частен самолет и къща от 1000 квадрата, а вече и господар на завод за пелети, го търсим на адреса му. За Валентин Димитров знаем, че е собственик, съдружник и управител във впечатляващ брой дружества. Чрез едно от тях в сайта на комисията по досиетата го откриваме в списъка с длъжници на фалиралата КТБ. Дружеството е "Грифон естейтс“ ЕООД, с кредит от почти 2 милиона евро (1 872 540 евро). Фигурира и списъка с длъжници на банка "Биохим“. Той е бивш изпълнителен директор на торовия гигант "Химко Враца“ от 99-та до 2000 година, малко преди предприятието да фалира. Димитров е бил представител и на кипърското дружество, участвало в надзорния орган на завода преди да бъде обявен в несъстоятелност. Сред гората от ново строителство в столичния квартал "Манастирски ливади“, на адреса на г-н Валентин Димитров откриваме нетипична за квартала сграда смесица от римски и античен стил и френски прозорци от PVC дограми. Питаме съседки там ли е, те казаха, че не е в България. От профила му в социалните мрежи виждаме, че г-н Димитров често не е в България. Публикувал е свои снимки на яхта. От публичната му активност в социалните мрежи прави впечатление, че е любител на теории за световната конспирация и споделя руска пропаганда. Г-н Димитров се свързва с нас онлайн. Казва, че е в чужбина. Вие защо не платихте тези пари на хората, които ви продават предприятието? Валентин Димитров: Натрупаха се вреди с техните действия. Как се натрупаха тези вреди, за 3 милиона евро как се натрупват вреди? Валентин Димитров: Не мога да влизам с подробности. Да, натрупват се. Според г-н Димитров италианците му нанесли вреди с това, че развалили договора. Но те го развалили, защото той не платил. Вие сте имали уговорка да платите почти 3 милиона евро за предприятието, те са ви се доверили, прехвърлили са ви го, но вие в крайна сметка не сте платил? Валентин Димитров: Да, това е тяхната версия, която се различава в известна степен от действителността. С юридическото лице уговорката ни беше да им плащаме разсрочено. В предварителния договор за покупко-продажба на мажоритарния пакет дялове, с копие от който разполагаме, виждаме, че уговорката е да се плати преди окончателния договор или преди фактическото прехвърляне на собствеността. А в окончателния договор се сочи, че сумата се заплаща по определена сметка. Колко общо сте им платил, защото те заявяват, че сте платил общо 10 хиляди евро? Валентин Димитров: Това разбира се, не е вярно, защото законът предвижда няколко начина на плащане. Едното е чрез паричен превод, другото е по давност и третото е с прихващане. Сега с тези свои действия те ни нанесоха едни много значителни щети и ние сме направили съответното изявление, че ги прихващаме. В нотариалната сделка не е ли упоменато, че вие дължите тази сума? А в случая понеже не сте платил, те си връщат предприятието. Развалят сделката, защото вие не сте платил. Валентин Димитров: Това са просто свободни разкази. Има си съответните текстове е в закона по какъв начин може да се предяви едно плащане. Съдът приема, че плащане няма и че договорът за прехвърляне на дяловете е развален. Но решението не е окончателно. А в Самоков не ни допускат в завода, но изглежда, че предприятието работи. Посреща ни човек, който държи да подчертае, че заводът е под наем. Предприятието работи чрез трета фирма, която формално е наемател. Фирмата, която сега оперира предприятието, е създадена от Валентин Димитров, но той твърди, че няма нищо общо с нея. "Аз съм го учредил, но в последствие съм го продал“, казва той. Междувременно Валентин Димитров опитва да смени г-н Битетти като управител в търговския регистър и да го изключи като съдружник. "Във връзка с този протокол по делото направихме графологическа експертиза, която каза, че на основния документ, който трябва да се подпише от италианския инвеститор, подписа не е негов. Графологичната експертиза установи, че това не е неговият подпис“, обясни Савов. И сега в Търговския регистър кой се води собственик на дружеството? Продължава да се води италианския инвеститор. Тези документи бяха подадени от собственика в Търговския регистър, но ние спряхме вписванията. "Има производство в прокуратурата, но все още няма обвинителен акт“, обясни Савов. Две годни по-късно няма обвинение за подпис? Да, италианският инвеститор идва два пъти тук да дава образец от подписа си. Подписва пред прокуратурата, за да покаже как се подписва. И две години по-късно нищо? В общи линии да. Кой е направил този подпис, кой се е подписал вместо него? Валентин Димитров: Г-н Битетти, като управител на едно дружество, може да бъде уведомен, чрез който и да е било служител на това дружество. До момента италианците печелят гражданските дела, които се водят за прехвърляне на дялове. Вече две години. И за да е още по-абсурдна историята, те продължават да дължат сметки и данъци. "Вчера получихме известие от общината, че дължим общински данък за предприятието, защото сме собственици. Но там работят други хора и не ни пускат. Ако в Италия има спор, кой е собственик, съдът няма да позволи на никого да има достъп до завода. Та аз съм едноличен управител. Ако един работник падне, ако има инцидент, кой отговаря за това? Аз като управител нямам достъп, но отговарям за това, което се случва вътре. Ако не ме допускат, заводът трябва да не работи. Защото това е опасно“, обясни Битетти. Италианският инвеститор търси помощ от посолството на своята страна в София. Посланикът на Италия Н.Пр. Джузепина Дзара инициира среща с главния прокурор Борислав Сарафов. В писмен отговор за bTV от прокуратурата подчертават, че спорът е граждански и че съдът е отговорен за решаването му. За подписа, направен от името на г-н Битетти разследването продължава. "Към този момент са минали две години от подаването на първоначалния сигнал и до този момент все още нямаме обвинителен акт. Не е започнало делото в съда“, заяви Савов. Следващото заседание по делото за връщане на владението на фабриката е насрочено за февруари 2025 г. |
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Stranno-no-fakt-Italianska-firma-investirala-7-mln-evro-v-Bulgariya-nyama-dostup-do-zavoda-si-2350042
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.