В екпозицията "Паметта на Времето" се прави опит да се представят три различни гледни точки по тази тема. Всеки един от тримата автори разполага със своето знание и прави различна интерпретация на проблемите за история и паметта.
Владин Владев представяйки пейзажи - улици, места, метафори на историята - налага цицероновата теза, че Паметта има нужда и от пространство; местата, съдържат толкова голяма сила на спомена (припомнянето), че тъкмо от тях се извежда мнемотехниката. Затова всеки човек има своите "места на паметта'", а авторът е представил пред публиката своите - Венеция, водни отражения... Платното със заглавие "Memento mori" разработва една доктринална сцена - възкачването на царя-жрец с неговата колесница към слънцето до състоянието, което древните са познавали като полубожество - антроподемон, а долу са неговите войни. Това е сюжет, разкриващ древната орфическа вяра за мъжете - аристократи и мистици, които са вярвали в Бога, който умира и наново се ражда.
Александър Пройнов разработва отделни конкретни образи и композиции от гръцката митология - Орфей, Дафна, Зевс и Европа, Родопа, Олимпия и др. С художествените средства на скулптурата, той е успял да изведе историите и сюжетите на тези персонажи до обобщения - символи. В една модерна естетика, без акцент върху детайла се внушава силата на идеята, материализирана в браз. Той създава кавалетна, миниатюрна скулптура, "която има особено величествен ефект....Неговото въображение преобразува малките фигури във величествени мечти, чиито форми се извисяват неволно нагоре и апелират за нашето въображение" - пише Владимир Свинтила.

Никола Стоименов успява да постигне почти скулптурно пространствено въздействие на своите фигурални композиции. Образът на жената заема централно място. Жената е свързана с ритуали, с тайнства, тя е жрица, отвеждаща към сакралното. Нейното тяло е светилище на мистериите, в което Великата богиня-майка задвижва Космоса. Идеализацията на формата на първи план, цветната светлина в плоскостта на планото и присъствието на фигури, чиито контури са само загатнати чрез тъмното и светлото и така образуват общо художествено пространство отпращат към една ренесансовата стилистика.

Експозицията конструира един разказ за историята, времето и човека интерпретиран през няколко художествени свята, за да изведе внушението за ренесансовия човек на Алберти, които "с ум, разум и памет е безсмъртен като бог".

Oткриване : 12 юли /вторник/ 2011 г., 18.30 ч.
Варна, ул. "Дунав" 5