| Кметско обещание провокира битка за междублокови градинки | ||||||
| ||||||
Състоянието на пространствата около жилищните кооперации е една твърде обширна тема, а всяко място за игра и отмора около тях може да разкрие нов проблем. Затова и се спираме само на два конкретни случая, поставени на вниманието на общината от граждани. Първият пример разкрива типичната ситуация за повечето площадки за игра във Варна: стар плочник, който се поддържа единствено от най-съвестните пенсионери в карето, стърчащи безсмислено останки от люлки, седалките на които са изчезнали вероятно заедно с организациите на пионерчетата и чавдарчетата и няколко леко разкривени пейки, излъскани от цели поколения комшии, седели там на сладка приказка. Това представлява градинката зад бл. 1 на ул. "Самарско знаме". Съседи разказват, че 20 години тя със сигурност не е виждала ремонт. И все пак и се радват, защото на нея продължават да се събират десетки деца по простата причина, че площадката е единствената наоколо. Гражданите дори не искат нови и лъскави люлки и катерушки. Те просто се надяват в свободната и леко запустяла поляна да се поизравни и на нея да се сложат още няколко пейки, та да има места и за децата, и за бабите им. Досега каузата е събрала над 100 подписа. Първият контакт с местната власт, както винаги, е искането да постави, а в отговор да се чуе вездесъщият отговор - "Няма пари!". Е, да, но кметът предната седмица каза, че пари все пак могат да се намерят, така че борбата продължава. Каквото и да казваме, някои междублокови пространства напоследък преживяват пълна промяна, при това за добро. Станалият нарицателен за дупки и кал район зад огромния блок 18 на бул. "Христо Ботев" в момента се реконструира и обитателите му би трябвало да са доволни от това, че на мястото ще се появят общо три модерни детски площадки. Вместо това група активни граждани обикалят тези дни институции и политически приемни и неуморно търсят името на автора на проекта на реконструкцията. |
