Документът предвижда да се изпратят всички осъдени на територията на Европейския съюз лица в родните им страни. След приемането на решението е било предвидено то да започне да действа до 5 декември 2011 г. България обаче все още не е започнала пълното прилагане на нормата. Причините за това е липсата на място в родните пандизи, както и многократното увеличение на парите за издръжка, които трябва да се отделят за затворниците.

По данни на правосъдното министерство в момента зад граница в страни от ЕС присъдите си излежават над 3000 българи. Най-голяма част от тях са задържани в Гърция, Румъния, както и в Белгия и Германия. Експерти обясниха, че ако всички лишени от свобода, които се намират зад граница, се върнат у нас, това би довело до пренаселение на затворите. Последното противоречи на разпоредбите за хуманно отношение към пандизчиите, разписани от Европейската комисия.

"И без тези затворници местата за лишаване от свобода у нас са препълнени и не отговарят на европейските изисквания. Всяка година заради недостатъчно жизнено пространство страната ни е съдена в Европейския съд по правата на човека", обясниха специалисти от съдебната власт. 

С трансфера на тези осъдени лица годишната издръжка, която държавата дава за затворниците, ще се увеличи с над 25 млн. лева, пресметнаха експерти от правосъдното министерство. В момента държавата плаща близо 700 лева месечна издръжка за лишен от свобода. За всички над 10 000 души, които изтърпяват наказанията си у нас, тези пари годишно достигат 84 млн. лева.

Лошите условия на задържане или такива, за които има опасност да се окажат под минималните стандарти, заложени в Европейските правила за затворите на Съвета на Европа, може да се окажат пречка пред трансфера на затворници. Осъдените лица, които не желаят да бъдат прехвърлени, могат да твърдят, че в случай на трансфер може да се окажат подложени на нечовешко или унизително отношение.

Според европейските експерти рамковото решение би спомогнало за улесняване на социалната реабилитация на осъдените лица, като се гарантира, че те изтърпяват наказанията си в собствената си държава. Предвидено е, че ако гражданин на държава членка А е осъден за извършено престъпление в държавата членка Б, властите могат да го върнат в родината му, за да изтърпи наказанието си, без да е необходимо неговото съгласие.