Специалист: Кризата топи мерака за силиконов бюст | ||||||
| ||||||
- Скандалът с френската компания PIP не повлия на желанието на дамите за по-голям бюст, но икономическата криза определено стопи този ентусиазъм. Имаше един отлив от естетическата хирургия през последните 2-3 години, но той се дължи единствено на липсата на достатъчно средства. Дори във Великобритания, където дамите бяха най-сериозно засегнати от скандала, хирурзите подмениха имплантите им. Ако не ме лъже паметта, ставаше дума за над 20 000 жени. Но те си имат много сериозна програма и знаят как да действат в такава ситуация. Нямаше паника или отлив от естетическата хирургия. И до днес в клиниките им се правят много естетически операции. - След този скандал в Европейската комисия по здравеопазване се заговори за европейски паспорти на силикона. Ще има ли такива? - Миналата година нашумя темата за т.нар. европейски паспорти на имплантите. Такива обаче не може да има, защото те и сега си вървят с няколко документа в комплекта. Единият остава за пациента, другият - в клиниката. Имплантите могат да се регистрират. Не е задължително те да са европейски. Едни от най-добрите според мен са американските. - А какво стана с идеята всички операции да се вписват в национален регистър на пластичните операции и в края на всяка година да се прави анализ на събраните данни? - Не зная доколко това е належащо да се направи, а и в интерес на истината ще е трудно начинание. Първоначалната идея бе да събираме данни само за поставените гръдни импланти. Такава информация обаче може да се събира само в рамките на асоциацията, а в нея членуват около две трети от лекарите с придобита специалност. Би било възможно да се създаде такъв регистър, ако всички колеги, ангажирани с естетична хирургия в държавните и частните болници, вписват нужната информация. Естествено в този случай контролиращ орган трябва да е асоциацията. Но дори и при наличието на такъв регистър не е ясно дали ще получим точни данни за всички поставени у нас гръдни импланти. Проблемите за това са два. На първо място около една четвърт от силиконовите протези не се поставят от специалисти, т.е. има немалко акушер-гинеколози и хирурзи без тази специалност, които се занимават с тази дейност. Те не регистрират поставените от тях импланти и ние няма как да ги задължим да го направят. На второ място, не всички пациенти биха искали да се знае, че са направили някаква корекция по тялото си. А имената им трябва да бъдат включени в този регистър, което ще наруши лекарската тайна. Всички специалисти с добра медицинска практика регистрират направените от тях операции. Например фотодокументацията е част от пациентското досие. Снимките са важни в нашата работа, защото хората много бързо забравят как са изглеждали преди операцията. Така че реално документите са една важна част от нашата работа и не допускам, че може да има специалисти, които да не водят акуратно документацията си при подобен тип операции. Защото тя може да е част и от едно съдебно дело, ако пациентът има някакви проблеми вследствие на хирургическата интервенция. - Колко често може да се появи проблем вследствие на естетическа процедура? Четох някъде, че и при идеална операция рискът е около 5%? - Хирургията не е математика. Невинаги 2 и 2 прави 4. Да, факт е, че има процент на усложнения. И всяка клиника си прави т.нар. вътрешен статистически анализ. Случаите с усложнения се описват и анализират. Но както вече казах, всичко това трудно би могло да стане част от национален регистър. Затова пък в рамките на Дружеството на пластичните хирурзи ние анализираме всички усложнения и умуваме как да се оптимизира нашата дейност, за да станат операциите по-сигурни за пациента. В тази връзка в момента се обсъжда проектът за европейски стандарт за естетична и реконструктивна хирургия. Идеята е да се опише алгоритъмът на поведение на лекаря - от срещата с пациента до неговото окончателно изписване от клиниката. В този стандарт ще влизат и всички неоперативни дейности, като лазери, филъри и т.н. Трябва да бъде описан кой има право да прави тези операции и процедури, както и при какви условия. Само така ще гарантираме на пациентите безопасни естетически дейности. - Какво най-често се търси като естетическа процедури в Европа и у нас? - Държавите в Европа с добре развити и утвърдени школи в областта на естетическите процедури са Франция, Испания, Германия и Великобритания. Но в Германия също имат спорове по отношение на това, кой и какви операции може да прави - нещата също са малко размити и неясни. Що се отнася до това къде и какви операции се правят най-много, мисля, че в Австрия и Германия се правят по-често операции за намаляване на гърдите, отколкото за уголемяване. У нас поставянето на силиконови импланти остана най-желаната процедура. Особено при по-младите жени. След това идват корекциите по лицето - нос, уши и устни. По-възрастните дами търсят лифтинг на лицето и корекция на клепачите. - Има ли пристрастяване към тези процедури? Наблюдавате ли синдрома "без една мога, но само с една - не"? - Има българки, които са склонни към пристрастяване. Обикновено в началото те имат обективни причини да коригират някакъв свой недостатък, но след успешна първа операция искат и втора, и трета. Всичко обаче е индивидуално - едни са със занижени естетически критерии, други със средни, а трети с високи. Всичко зависи от кой тип е даденият човек. На тези със завишените изисквания е трудно да се угоди. Те търсят и искат корекции на всички части на тялото си. Затова и специалистът трябва да е разумен, да обясни много добре кое е възможно и кое не, за да остане този пациент удовлетворен. - Кога обаче желанието да сме красиви се превръща в лудост и има ли нужда естетичните хирурзи да работят в екип с психолози? - Една от дефинициите на естетическата хирургия е, че това е един вид психохирургия. Оперираме физически здрави индивиди с цел да им подобрим самочувствието и да им възстановим вътрешно-психическото равновесие. Има естествено и крайни случаи, най-вече при хора със завишени естетически критерии, които си поставят непостижими цели. Тези хора определено имат нужда от психолог. - У нас има много жени с рак на гърдата. Една част от вашата дейност е свързана и с реконструктивната хирургия. Колко такива операции правите годишно? - Естетичната хирургия е една малка част от нашата дейност. По-често работата ни е свързана с реконструктивната и възстановителна хирургия. И тук трябва да кажа, че нашата клиника е единствения референтен център в страната. Прилагаме абсолютно всички техники за възстановяване на женската гърда след отстраняването й вследствие на злокачествено заболяване. И това ни носи голямата професионална удовлетвореност, защото едно е да се поставят импланти за увеличаване на бюста, друго е да възстановиш една изгубена гърда. - Вие казахте, че използвате много различни техники. Какви са те? - Най-простата реконструкция е със силиконов имплант, който се поставя в момента, когато се отстранява гърдата. В този случай двата екипа от хирурзи работят непосредствено един след друг. Вторият вариант е имплантът да се постави след цикъла от химиотерапия. Тогава гърдата се възстановява на един вече по-спокоен терен. Възстановяването може да се направи и със собствени тъкани. Това е малко по-сложна техника. Обикновено се използва материал от предната коремна стена, където пациентката има по-големи запаси от мастна тъкан. А най-модерната техника, която е и стандарт в световната медицината в момента, е използването на микросъдови ламба. Тъканите се вземат от друга част на тялото заедно с хранещите съдове. Моделира се гърдата и за да се захрани, се свързват микроскопични кръвоносни съдове. Една такава операция продължава между 7 и 11 часа, но си струва усилието. Годишно в нашата клиника правим около 50 такива реконструктивни микрохирургични операции, като трябва да уточня, че не всички са свързани с възстановяването на гърда. Може да са свързани и с дефект в долната челюст след отстраняване на тумор. Може да са ампутирани пръсти на ръката, които не са възстановени по спешност. Или при тежки счупвания на долните крайници, при които ни трябва тъкан за покриване на оголената кост. Източник: в. "Монитор" |