| Честита Баба Марта | ||||||
| ||||||
В много краищата на страната спазват различни обичаи на първи март, за да има здраве, берекет и лошите неща да бягат далече. В Добруджанско никога не тупат, метат или вършат друга тежка работа на този ден, за да не пада гръм в къщата. Опушени съдове не се слагат на печката, за да няма глави по растенията. Възрастни хора винаги гадаят каква ще е пролетта по първите дни на март. На други места хората палят боклука си на двора, за да може домочадието да го прескочи и всичко мръсно да се изпари във въздуха, а да не остава в дома. Децата са един от най-запалените по традицията за размяна на мартеници. Още в миналото се подготвяли за идването на баба Марта. Плашели ги, че ако не станат рано, тя ще им се разсърди. Поверията сочат, че видим ли цъфнало дърво, лястовичка или щъркел, трябва да си свалим мартениците. Може да ги сложим под камък или просто да ги оставим на зелено. Легендата разказва, че Аспарух се намирал на десния бряг на река Дунав. Сестра му Хуба и брат му Баян обаче били на левия и се опитвали да намерят път за България. Двамата решили да завържат края на бяло кълбо за крака на сокол, за да може птицата да полети и да им покаже верния брод, по който да минат и намерят Аспарух. За жалост Хазарска стрела пронизала Баян и от раната бликнала алена кръв, която паднала върху бялото кълбо. Скоро соколът стигнал до Аспарух и той разбрал, че брат му и сестра му са наблизо. Той решил да къса конци от бяло - червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: "Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме българи". Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име - Сечко. Само че единият наричали малък, а другия - голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките. |
