 © Народно дело |  |
Събарянето на циганските къщи в покрайнините на "Владиславово" няма да сложи край на Гъбената махала, а само ще смени мястото. Дори постройките да бъдат принудително бутнати с багери, обитателите им вече са си избрали къде да ги вдигнат наново.
"Вижте каква хубава поляна има горе, като ни съборят къщите, там ще ходим", усмихват се ромите, заплашени да останат без покрив над главите си. Личи се обаче, на много от тях изобщо не им е до смях. Въпреки очевидната мизерия, калта, свободно разхождащите се из махалата прасета, за някои това е единственият дом, който са имали или могат да си позволят.
"Казват ни: "Да си ходи всеки откъдето е дошъл". Аз не съм дошъл тук от някъде, аз съм роден и живея тук вече 30 години", обяснява Ангел. Той е категоричен, че никой от махалата няма намерение да си тръгне доброволно, а и няма къде да отиде.Ромите са готови да приемат различни варианти на решение, което да ги остави там, където вече са се установили. Те са готови да платят на собственика на частния имот, на който са разположени бараките им. Осигурили са си и адвокати, които да защитават интереса им. Въпреки това прогнозите не са особено обнадеждаващи, защото въпросът далеч не се свежда само до плащане. С помощта на юристите обитателите на Гъбената махала провели среща с кмета на район "Владислав Варненчик" и със собственика на имота, разказаха участници в нея. Там им било обяснено, че махалата просто не може да продължи да съществува с настоящия си вид - без ток, без вода, без канализация. Ромите обаче изглеждат убедени, че изселването от мястото, което смятат за свое, може да се размине. За някои от тях всеки друг вариант изглежда просто недопустим.
Ядосана ромка: "На сирийците дават блокове, на нас - не"
"Като видя, че идва багерът, ще взема едно въже и ще се обеся, ей! Истина казвам пред Бога!", емоционално се кълне Гинка, за която събарянето на бараката й значи да остане буквално на улицата. Другите жени от махалата не стигат чак до такива крайни изказвания, но и те се чувстват доста отчаяни. Признават, че все пак са готови да се изместят с многобройните си деца, но само ако им бъдат осигурени някакви жилища.
"Как може за сирийските бежанци да намерят блокове, а за нас, българските цигани, да няма жилища и да ни събарят?", възмущава се на висок глас една от жените. Тя не пропуска да отбележи, че зададат ли се избори, отношението към махалата веднага се променя. "Дават по 20 лв. и водят и неграмотните да гласуват", обяснява жената, която предпочете да не си казва името. Самата тя с гордост декларира, че въпреки тази съблазнителна агитация никога не била упражнила правото си на вот.
Докато възрастните обитатели на махалата са разтревожени, децата, които шляпат в калта и локвите, сякаш изобщо не ги е грижа. Дори и те повтарят: "Ако ни съборят, пак ще строим", думи, които родителите им повтарят непрестанно. Според "кореняка" от Гъбената махала Ангел там живеят над 100 деца.
Планът за оцеляване на Гъбената махала е пределно ясен - никакво отстъпление пред багерите, а ако в крайна сметка те минат през постройките - изнасяне на палатки и шатри на поляната над махалата. И после - всичко отначало. "Ако имаш пари, къщата можеш да я вдигнеш и за два дни. Ако нямаш - тухла по тухла, тухла по тухла, четири-пет месеца отиват", обяснява баща на шест деца. Естествено обаче, в строителството се включват и всички съседи, за които е напълно нормално да помогнат, когато някой изпадне в нужда.
Източник: в. "Народно дело" |
