 © Varna24.bg |  |
Купените гласове на парламентарния вот идната неделя могат да се неутрализират само, ако до урните отидат над 4 млн. гласоподаватели. Това заяви вчера математикът и изборен експерт проф. Михаил Константинов, който е част от Гражданския борд за честен вот към Министерския съвет. Той уточни пред "Монитор", че на 5 октомври се очаква да бъдат пуснати между 100 000 и 200 000 напазарувани бюлетини и пресметна, че при средна цена около 50 лв. на глас в престъпните схеми на предизборния алъш-вериш ще бъдат развъртени между 5 млн. и 10 млн. лв. Крупната сума е впечатляваща на фона на всички разходи, които държавата заделя за цялостната организация на парламентарния вот у нас и зад граница - под 26 млн. лв. Според проф. Константинов обаче избирателната активност ще бъде далеч под границата от 4 млн. души, за да успее да претопи очакваните до 200 000 купени гласове. Той прогнозира рекордно ниска за последните 25 години активност - от около 3,4 млн. избиратели. За сравнение припомни, че на парламентарния вот през 2013 г. бюлетина пуснаха близо 3,6 млн. души, а в предишни години бройката дълго време се задържа около 4 млн.Успоредно с намаляването на гласоподавателите пред урните пък търгашите на вот стават все по-изобретателни. Сред новите схеми са организирането на кастинги и плащането на софрите за масови прояви като сватби и кръщенета срещу "правилен вот".
"Преференцията е допълнителната стока на пазара на гласове", посочи по-рано вчера пред БНТ проф. Константинов. В същото време той подчерта, че възможността гражданите да пренареждат партийните листи е вкарала "сол и пипер", както в изборния процес, така и сред самите кандидати.
"Някои хора направо истеризираха, което забавлява публиката", подчерта математикът. Говорителят на ЦИК Цветозар Томов пък коментира т.нар. мъртви души в избирателните списъци, за чиято бройка различните ведомства се разминават в цифрите. Според него проблемът е в начина, по който се определя кой гласоподавател към коя секция спада.
"Идентификаторът "постоянен адрес" е много неточен в 21-ви век, тъй като около 30% от българските граждани не живеят на посоченото в личните им документи място", поясни Томов.
По думите му постоянният адрес се променял по толкова тромава процедура, че вероятно избирателните списъци, изготвени на базата на номерата на мобилните телефони на хората, биха били по-точни. |
