Причина за големите валежи от сняг е средиземноморски циклон, южно от Балканския полуостров, каза за БТА Анастасия Кирилова - синоптик в НИМХ-БАН.

В Чепеларе, където има планинска станция на НИМХ-БАН, дебелината на снежната покривка е 66 сантиметра.

Кирилова отбеляза, че по планинските върхове снегът не се е топил и на връх Ботев е 131 сантиметра, а на Черни връх - снежната покривка е 98 сантиметра.

От снеговалежите в края на миналата седмица - най-значителни бяха валежите в Южна България, обобщи метеорологът.

За наличие на големи преспи от сняг в отделни части в страната Анастасия Кирилова обясни, че когато снеговалежът е придружен от силен вятър, снежната покривка не е равномерна. Тогава се образуват т. нар. преспи и навявания, които могат да достигнат на определени места над два метра, каза синоптикът.

На места преспите надхвърлиха 3 метра. Снегът през март е тежък и мокър, и затова той се натрупва, допълни Анастасия Кирилова. Тя отбеляза, че затова на отделни места в страната тежкият сняг е счупил клони на дървета, а жиците на електропроводи са се скъсали заради натрупаното голямо количество сняг върху тях.

Данни от НИМХ-БАН за валежите от 5 до 10 март

В Хасково сумарното количество на валежа от вечерта на 5 март до сутринта на 10 март е 130 литра на квадратен метър, в Кърджали - 133 литра на квадратен метър, в местността Рожен в Родопите е 142 литра на квадратен метър, в Пазарджик - 100 литра на квадратен метър, в Чирпан - 96 литра на квадратен метър, съобщи Анастасия Кирилова.

Тя добави, че в Северна България валежите са били между 30 и 50 литра на квадратен метър, като най-малко е сумарното количество на валежите за тази валежна обстановка - по планинските върхове, където са между 10 и 20 литра на квадратен метър. Единствено на връх Мусала валежите са 77 литра на квадратен метър.

Литра на квадратен метър е мерната единица за количеството на валежа, но на някои места в страната за този период от март е валяло само дъжд, на други - сняг, а на отделни места е валяло дъжд и сняг, обобщи метеорологът.

Валежите през този март са повече от колкото трябва да бъдат, даже на повече места в страната превишават и месечните норми, но такива неща се случват и не е необичайно, заяви синоптикът.


Статистика на НИМХ-БАН за силни валежи през март през годините

През март 1909 г. е имало два пъти повече валежи от нормата. В Костенец валежите за март 1909 г. са били 168 литра на квадратен метър, в Петрохан - 146 литра на квадратен метър, във Враца - 140 литра на квадратен метър.

В края на март 1919 г. е имало поройни дъждове и заедно с топенето на снега някои реки са излезли от коритата си.

На 18 март 1925 г. снежната покривка в София е достигнала 50 сантиметра. Между 10 и 20 март на 1928 г. в Северозападна България се е образувала дебела снежна покривка. Тогава в Чипровци снегът е бил 58 сантиметра, в Берковица - 62 сантиметра, на Петрохан - 138 сантиметра.

Това са напълно съизмерими количества сняг със сегашните, които наваляха през този март, коментира Кирилова. 

Тя припомни, че през март 1973 г. е имало снежна покривка в Северна България от 30-40 сантиметра, а в Силистра, Русе и Кубрат - до 60-80 сантиметра. Имало е затрупани пътища от сняг, а армията се е включила, за да помогне за нормализирането на обстановката.

През 1992 г. на 19 март, вследствие на интензивни снеговалежи, в Тутраканска, в Дуловска и в Ситовска община снежната покривка е достигнала 35-40 сантиметра. Тогава заради силни ветрове са били затворени пътища, имало е и прекъснати електропроводи.

През 2011 г. в София също имаше много сняг, припомни метеорологът.

Лавинната опасност в парк "Пирин" е изключително голяма

В Банско са поставени предупредителни табели през 20 метра. В гората има табели. Паркът е поставил лавиноопасна зона със стрелки за изход, каза по БНР директорът на Дирекцията на Национален парк "Пирин" Росен Баненски.

По повод на упрека от любителите на екстремното каране, че в парка липсва обективна, качествена и пълна информация за реалните снежни условия в планините, Баненски коментира:

"Има хора, които карат в планините и разбират много от лавини, а има и хора, които са слушали за лавини и влизат в планината. Всеки сам за себе си трябва да реши дали да кара в тези улеи, защото не може да се обезопаси цялата планина".

Лавина може да падне и на места, където няма противолавинна система. Най-лошото е, когато лавината е предизвикана от човека и той е в нея, добави Баненски. Според него трябва да бъдат изградени повече противолавинни системи в планината.