© | Бивши и настоящи студенти от МУ "Проф.д-р Параскев Стоянов": | виж още | |
Бивши и настоящи студенти от ВВУ "Никола Йонков Вапцаров": | виж още | |
Вчера във водите на Черно море се проведе демонстративно гмуркане с открит урок по морска медицина и морска патофизиология за чуждестранни и български студенти на МУ-Варна. Фотографът Орлин Цанев, водолаз и инструктор от 12 години и Димитър Димитров, студент в първи курс медицина в МУ - Варна се гмурнаха във водите на Черно море, а ас. д-р Красимир Христов от Катедрата по физиология и патофизиология измери промяната на физиологичните им показатели. В същото време български и чуждестранни студенти, изучаващи морска медицина и морска физиология, заедно с преподавателя гл. ас. д-р Димитър Ставрев проведаха открит урок.
С тази инициатива стартираха мероприятията от фестивала "Море и здраве", които се организират и провеждат по инициатива на Медицински университет - Варна, под патронажа на кмета на Община Варна Иван Портних и ректора на МУ - Варна проф. Красимир Иванов. Мероприятията са посветени на 20 май - европейския ден на морето и са в подкрепа на проекта Варна - Европейска Младежка Столица 2017г.
"Целта на занятието е да се осигури водолазно спускане и да се проверят промените в някои показатели в организма на водолаза. Отчита се ускорение на пулса, леко увеличаване в дихателния капацитет и леко спадане на кислородното съдържание в кръвта. Тъй като водолазът е здрав, всички отчетени промени са в рамките на нормалното", коментира ас. д-р Красимир Христов от Катедрата по физиология и патофизиология към МУ - Варна. Водолазната дейност не е така безобидна и не трябва да се практикува без предварителна подготовка. На дълбочини до 15 м. няма проблеми с времето, което прекарва водолазът под вода. След 15 - я метър зависимост оказват дълбочината, работата, която се извършва под вода и времето за декомпресия. На практика в организма на човек при повишеното налягане на вдишания газ, има изравняване на налягането в апарата и околната среда. колкото по-дълго стои човек под толкова повече инертни газове, в случая азот се разтварят в кръвта. Тъй като те са паразитни газове, защото не участват в обмяната, при рязко намаляване на налягането се образуват газови мехури. Това се нарича декомпресионна болест.
"Сега съм по-спокоен, отколкото преди да вляза във водата. Определено сериозно обмислям възможността да се занимавам с морска медицина", сподели студентът по медицина от МУ - Варна, Димитър Димитров.
Обучението по морска медицина е уникално за висшето образование в България. То се провежда единствено в МУ - Варна, като свободно избираема дисциплина за студенти от 4 и 5 курс специалност медицина и включва преподаватели от различни области на морската медицина. Изучават се дисциплини като хипербарна оксигенотерапия, отравяния от морски обитатели, морска токсикология, водолазна медицина, морска психология, морелечение и таласотерапия, телемедицина. Особен интерес у студентите предизвикват практическите упражнения, които се провеждат във Военноморска база, Военноморско училище и Военноморска болница. Организира се и пътуване със спасителния кораб на БЧК.
Официално датата 20 май е обявена от Европейския съюз като "Европейски ден на морето" през 2008 г. |