©
Кучето Бойко - най-добрият пазач на съкровищата на НИМ

Никога не е бил без четирикрак приятел до себе си. И винаги е знаел, че той наистина е приятел. Независимо от породата (никога не е бил сноб - любимите му кучета са "коферман" - с една друга популярна дума - помияри), независимо от годините, независимо дали е плешив, или космат - просто погледът е важен.

А в този поглед се чете едно - преданост. До смърт!

"Неотдавна четох статия на много авторитетен английски учен. Той доказваше, че ако има извънземен разум на Земята, то това са кучетата. За котките не е сигурен - те са си своя вселена, те си знаят. Котаракът, който ходеше винаги сам ... Защо, пита професорът, кучетата усещат стопанина си от хиляди километри, защо скърбят за него, преди някой друг да е научил за края му, и вият заупокой, защо са до теб, когато те боли или си тъжен, защо слагат лапа на коляното ти или те близват по лицето, щом се нуждаеш от утеха за емоционална или физическа болка. Защо са ти верни и са винаги до теб! Ами защото са извънземни... Дали? Къде ли отива духът им? Вероятно си го прибират там, на тяхната планета. Налудничава теория, но нека се вгледаме в домашните си любимци... Дали ли познаваме или само ги галим и рошим? По-често не ги забелязваме. Те са наоколо. Ами да се вгледаме.

Божидар Димитров е тъжен. Преди десетина дни е погребал ротвайлера Брут. Тъгува. В градината в Созопол му е гробчето, до това, в което почива и първото му куче Шарик. С Брут са заедно 11 години. Казвал му Бути... Бог да го прости, въздъхва тежко професорът.

"Невероятен е начинът, по който кучетата си отиват. Те се прощават с теб. Бути също. Излезе на разходка, после се върна, близна ме и застина. Това беше краят. Той се прости с мен, той ми прости, знам, че ме обичаше, знам, че го обичах. Просто предаде душата си. Дано има кучешки рай. Мястото му е там", казва натъжен Божидар Димитров.

Брут попада в дома му случайно - пак казваме, че поради слабостта му към кучетата, знайно за съседите, често му подхвърлят обречени мъничета. Дъщеря му и бъдещият му зет пътуват из Европа. На една граница виждат кашон с кученца - ротвайлерчета, но едното не е след кучитоло, скимти изоставено, мършаво. Разбират, че е последното и майката няма достатъчно кърма да храни всичките. Обречено е. Вероятно ще го удавят или заровят живо. Щерката на Божидар се приплаква да го пожалят. Граничарите пресметливо присвиват очи - този кучешки живот ще им струва 150 евро. Дават ги. После карат до София без да се хранят и без да спят, защото това са последните им пари.

Но Брут оцелява въпреки всичките прогнози! Отхвърля 70 килограма. Не, в никакъв случай не е нападнал никого! Просто стои и гледа с всичките си килограми. И какво? Гледа някое дете, което яде сандвич. Да го е заплашил? Не! Иска да каже - хайде да си играем, а му дават сандвича. Просто изглежда така, че задължително трябва да му дадеш сандвича си. Не е ухапал никого. Но знае, че изглежда страшно и често спекулира с това. Какво да го правиш? Ротвайлер! Знае си цената. И визията.

Още нещо поразява Божидар Димитров. Кучетата са единствените животни, които преодоляват естествения си инстинкт на самосъхранение, хвърлят се на бой без шанс да го спечелят, за да защитят стопанина си.

Проф. Димров не крие тайната на успеха си сред домашните любимци. Винаги ги храни на корем. Няма там гранули, консерви, рецепти по учебник - доброто хубаво месце. Това е то - куче!

Проф. Димитров твърди, че кучето е така устроено, че е в постоянна връзка с нашия мозък. Първото му куче е Шарик и точно това научил от него. Знаел къде съм, как се чувствам. "Неслучайно в селото, когато кучето завие, бабите се прекръстват и казват "Георги го убиха". Уви, кучето го е усетило по-рано.

"Те ни наблюдават", твърди Димитров. В момента го наблюдават Еси - белгийска овчарка и Бела - комбинация на булонка и териер. Еси е невероятна. Когато я открил, захвърлена пред прага му, светкали само две очички. Сега кучето се изживява като стопанка на дома - щом стане определен час, побутва всички да си лягат по стаите и да не се мотаят наоколо. "Направо ни завръща, както правят типичните овчарки", прощава Димитров.

Домашните му любимци се конкурират с музейните кучета - охранители, Цвети, Мая и Бойко. Съкровища се изнасят под техния зорък поглед. Нищо не е изчезнало. Какво е приготвил за тях всяка сутрин - баничка задължително!

Неговите правила. Давайте им месо и кокали. Пещерният човек трудно е добивал плячката. Затова вълчетата са гризкали месото с кокали. Бутат се да ги чеша, жадни са за ласка". Научил е, че чесането 3 пъти дневно възбужда в мозъка на кучетата окситоцин - това ги кара да се чувстват щастливи, подсказват "ти си от моята глутница", ти си мой човек." Обичам те!

Подхвърлиха ми Еси - една черна космата топчица. Завря се веднага под моето легло - избра ме. Не знам защо, но понякога животните идват в дните ти при загуба на скъп човек - в тези дни си отиде тъща ми.

"Е, погребах Брути, бог да го прости, почива до моя Шарик в Созопол, но казах добре дошли на Еси и Бела. Душите им сигурно са при извънземните, които са ги изпратили тук. Да ни обичат, пазят, закрилят и да ни правят повече хора, да ни учат да бъдем по-добри", убеден е проф. Димитров.

Вземете си куче!

Няма значение породата. Нали са извънземни! Искате ли да ви обичат без никакви условия и правила? Вземете си куче. Обичайте го и то ще изпълни дните ви с безусловната си любов. Вземете си куче! Обичайте го. И то ще ви отвърне с цялата си извънземна обич. Така е!

Източник: "24 часа"