 © Varna24.bg |  |
Ако искаме да имаме региони в растеж е необходимо да имаме комбинация от три фактора, а именно активна и силна местна власт, добра довеждаща инфраструктура, както и активен бизнес, който да участва в партньорство по проектите, които реализираме. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при участието си във форума "Региони в растеж" в Бургас днес. Тя се обоснова като даде за пример Експо център "Флора", където се провежда събитието, и обясни, че той е реализиран на принципа на публично-частното партньорство по линия на инициативата "Джесика". Той беше създаден пилотно в стария програмен период и показа, че има нужда от проекти за градско развитие, които генерират приходи и променят облика на градовете, като същевременно създават възможност бизнеса да е инициатор на проекти, да получава нисколихвено дългосрочно кредитиране, за да прави добри проекти съвместно с местните власти, каза още Павлова.
Имаме заявка за надграждане на инвестициите с Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. в Югоизточния район на страната, коментира министърът. Тя обясни, че според възприетия като най-подходящ за развитието на страната ни полицентричен модел към всеки един от големите градове трябва да има градове балансьори, в които да се инвестира в инфраструктура, довеждаща инфраструктура, градска среда, за да има баланс в развитието и допълняемост на мерките и инвестициите в градската среда, пътната инфраструктура. Затова по линия на оперативната програма се инвестира в градска среда, а инвестициите в селските региони идват от Програма за развитие на селските райони. Благодарение на инвестициите по Околна среда правим подземната инфраструктура. Това е пример за интегрирания подход за инвестиции, който е най-успешният пример за това как най-правилно да инвестираме европейските фондове, коментира Лиляна Павлова и добави, че всичко това няма да е възможно без активна местна власт, която е наясно с проблемите на региона, и бизнеса, създаващ работните места и инвестиции. Чрез фондовете за градско развитие, както проектите по линия на инициативата Джесика, които досега бяха само в седемте големи града, разширяваме териториалния обхват, като във всяко едно населено място се стремим да провокираме бизнеса заедно с местната власт да направи проектите от които има нужда.
Успешни проекти от периода 2007 - 2013 г., освен Флората, са проекти за пазари, тържища, цветни борси. Финансирани бяха също частни медицински центрове, частни училища, езикови центрове, завод за авточасти в Русе, паркинги на няколко нива.
Възможност за финансиране на проекти край морето са плувни басейни, спортни центрове, лунапаркове, аквапаркове. Има големи възможности за подкрепа на различни видове проекти чрез фондовете за градско развитие, така че е въпрос на креативност и желание от страна на бизнеса, посочи Павлова.
Тя обясни, че фондовете ще предоставят дългосрочно нисколихвено кредитиране за проекти, които имат подкрепата на общината и бизнесът може да ги реализира. За да бъдат по-успешни и за да не трябват големи обезпечения, по линия на Фонда на фондовете, освен фондове за градско развитие, се планира създаването и на гаранционен фонд, чрез който ще бъдат подкрепени проектите, така че да е необходимо по-малко обезпечение за реализацията им, обясни министърът.
Планирали сме фонд за туристическа инфраструктура като все още сме в преговори с Министерството на финансите и Фонда на фондовете, тъй като категоричното ни мнение е, че е необходимо задължително да има такъв самостоятелен фонд, подчерта Лиляна Павлова. Предложението на МФ и Фонда на фондовете е туристическите атракции да бъдат част от фондовете за градско развитие. Независимо дали ще бъдат 4 или пет фонда, ресурс за проекти, генериращи приходи и подобряващи градската среда, има, заяви тя.
Министърът обясни, че ресурсът се предоставя на общия Фонд на фондовете, който обявява процедури за избор на фонд мениджъри, които да удвоят или утроят стартовия капитал.
За да подпомогнем развитието на по-малките населени места Карнобат, Поморие, Малко Търново, Елхово в региона през сегашния период, ще инвестираме в енергийна ефективност на целия сграден фонд - и частните и публичните - културни, социални или административни сгради, подчерта Павлова. Тя припомни, че бюджетът на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 е разпределен в 3 основни категории - директно предоставени на общините в ролята им на междинни звена под формата на делегирани бюджети. Те разполагат с 1,5 млрд. лв., или половината от бюджета на оперативната програма, за изпълнение на приоритетни проекти за подобряване на градската среда и градската инфраструктура, които са част от Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие на отделните общини.
Вторият пакет инвестиции са тези в подкрепа на няколко ключови реформи - здравеопазването, образованието и социалната инфраструктура.
И третият пакет, който е най-важен за представителите на бизнеса, е увеличеният ресурс, който се предоставя като стартов капитал за публично-частно партньорство и с който ще се структурират фондове за градско развитие, от типа на "Джесика".
Павлова обърна внимание, че програмата ще подкрепи провеждането на образователната реформа в страната като приоритет е средното професионалното образование. Над 130 млн. лв. ще бъдат инвестициите в професионални училища в цялата страна, а над 32 млн. лв. ще бъдат средствата, които ще бъдат насочени към Югоизточен район за 24 гимназии, избрани по критерии на Министерството на образованието и науката. Целта е да промотираме средното професионално образование, което девалвира през годините. С тези средства не само ще ремонтираме сгради, ще се създаде качествена материална база - лаборатории и кабинети за практически занимания в зависимост от конкретния профил, за да може самият бизнес да може да предоставя тези практически занимания, да обучава и да инвестира в младите хора, обясни министърът.
Другата реформа, която ще бъде финансирана по линия на програмата е в спешната помощ, каза Павлова и обърна внимание, че през периода 2007-2013 г. приоритет беше лечението на онкологични заболявания, заради което инвестициите бяха в оборудване на високотехнологични онкодиспансери. 160 млн. лв. от еврофондовете отиват само и единствено за спешните центрове, подчерта тя. Целта е във всичките 28 областни града, във всички многопрофилни болници, както и в 178 малки и отдалечени населени места да се направят спешни медицински центрове със стационар, където нуждаещите се от спешна помощ да бъдат стабилизирани, обясни министърът. Ще бъдат закупени 400 линейки и реанимобили, с които болните да бъдат транспортирани към по-големите градове и по-големите многопрофилни и специализирани болници, където да получат необходимата им специализирана помощ, допълни тя. Инвестиции в медицинска инфраструктура ще бъдат направени в Бургас, Ямбол, Сливен и Стара Загора, както и медицински центрове в малките населени места, за да може да гарантираме наистина едно добро медицинско обслужване, а не просто да похарчим едни пари от оперативната програма, категорична бе Павлова.
350 млн. лв. ще бъдат насочени към ремонт и рехабилитация на 1-ви, 2-ри и 3-ти клас пътища, съобщи още министърът. Много направихме в Южна България през изминалия програмен период, затова сега ще инвестираме приоритетно в Северна България. Въпреки това, в Югоизточния регион ще бъде рехабилитиран пътят Стара Загора - Раднево, който е от критично значение за развитието на региона, каза и допълни, че предстои Агенция "Пътна инфраструктура" да подаде проекти и за рехабилитация на участъци от пътищата Чирпан - Симеоновград, Поликраище - Елена - Сливен и Провадия - Айтос.
Регионалният министър напомни, че министерството работи и по 12 програми за трансгранично и транснационално сътрудничество с общ бюджет е 1 млрд. лв. Това са програма "Дунав", "Балкани - Средиземно море", програмите с Турция, Гърция, Румъния, Македония, Сърбия и др. Те са с по-малко възможности като проекти и финансов ресурс, но са много важни за трансграничните региони. В тях участват минимум две до три държави във всеки проект, като това е бюджетът за всички държави участващи в програмите за териториално сътрудничество, обясни Павлова и посочи, че успешни проекти през предишния програмен период са реализирани в общините Ямбол, Тунджа и Созопол.
Министърът изрази надежда в следващите седмици да бъдат финализирани проектите по линия на Целенасочената инвестиционна програма, с която ще бъдат подкрепени по-слаборазвитите региони на територията на цялата страна, сред които са и Странджа и Сакар. |
