С този въпрос "168 часа" се обърна към експерти от различни области. Преди "Атомстройекспорт" да ни осъди за 1,2 млрд. лева, досега за площадката на АЕЦ "Белене" България е инвестирала 1,305 млрд. лева, като в тази сума не е включено оборудването за реакторите, съобщи от парламентарната трибуна енергийният министър Теменужка Петкова. 

Тя уточни още, че стойността на въведените в експлоатация активи на площадката за централата възлиза едва на малко над 83 млн. лева. Петкова даде сведение и за част от разходите, направени за АЕЦ "Белене" - 392 млн. лева за дейността на архитект-инженера на проекта, 198 млн. лева за демонтаж на изградени сгради, които не влизат в новата визия за проекта, 124 млн. лева за придобиване на активи в процес на изграждане - сгради и друга инфраструктура, както и 63 млн. лева за старото оборудване по първия проект на АЕЦ "Белене". Логично в тази ситуация управляващите нямат много голям избор от решения. 

"Ако вървим към вариант да приватизираме проекта, от една страна, няма да плащаме тези 600 млн. евро, защото те ще бъдат платени от компанията, която приватизира проекта, от друга, ще получим 1, 409 млрд. лева, тоест всичко инвестирано до момента", очерта възможностите шефът на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев пред БНР. 

"Ако частният сектор не проявява интерес към проекта АЕЦ "Белене", държавата да индексира загубите и да затвори тази страница веднъж завинаги", коментира още той. 

И наистина, ако не се намери инвеститор, може би това е единственият изход, тъй като картината на плащанията, направени до момента, в сравнение с резултатите, е потресаваща. Според справка, с която "168 часа" разполага след последния рестарт за проекта, са похарчени дори повече пари - 1,381 млрд. лева. В това число 1,174 млрд. лева са дадени за строителството на АЕЦ "Белене" и още 207 млн. лева са прибрали консултантите по проекта. 

От неофициалната информация за разпределението на направените разходи до момента, е видно, че най-много са средствата изплатени на "Атомстройекспорт" - общо 537 млн. лева. В това число 198 млн. лева за разрушаване на старата площадка. 65 млн. лева са платени "за управление на проекта" и 272 млн. лв. за "ключови събития и изготвяне на техническа документация". 

Според специалисти е трудно да се разтълкува какво точно се крие зад този термин, но може да се предполага, че поне част от тези средства са отишли за производството на специално оборудване в Русия.

Общо на 194 млн. лева възлизат и капитализираните разходи на предприятието АЕЦ "Белене". От тях 129 млн. лева са платени за придобиване на дълготрайни активи. 

Още 63 млн. са дадени за съоръжения на самата площадка, сочи справката. От самия рестарт на строежа на Втора атомна се дават щедро и милиони за различни консултанти, които да ни убедят в изгодата от проекта. Срещу значителни суми те са уверявали, че всичко около строителството на АЕЦ "Белене" е в ред. 

Според справката реално те са прибрали поне 207 млн. лева, но на практика нямат никакви ангажименти относно достоверността на направените проучвания.

Така например за консултантите от "Уорли Парсънс" са предвидени 196 млн. лева. Другият консултант БНП ПАРИБА е получил за подобни услуги "едва" 5,75 млн. лв., а "Делойт" - 3,6 млн. лева. Според запознати само за екологичната оценка са платени между 2 и 4 млн. лева.

Твърде голяма сума, защото на практика това е само една писмена обосновка в обем от около 1500 страници. За сравнение оценка за екологична съобразност малко преди това е изготвяна за АЕЦ "Козлодуй" и е струвала само 60 000 лв. При това става въпрос за много по-голям обем от работа, защото се касае за работеща централа. 

В момента на спирането течеше и процес на оценка на инвестициите на НЕК, за да може с тях държавното предприятие да участва като дялов капитал в новата проектна компания. Междувременно НЕК е плащала и за поддръжка на площадката и оборудването, като дори са правени допълнителни инвестиции. Тази сума също трудно може да бъде оценена. 

Не са за пренебрегване и разходите направени за издръжката на наши и руски специалисти, които се водеха на работа в предприятие АЕЦ "Белене". Години наред те вземаха солидни заплати, без да плащат за храна и квартира в крайдунавския град. 

"От това, което знаем, милиони са изтекли към консултантите, които между другото са добре известни", казва пред "168 часа" Петър Пенчев, зам.-председател на "Екогласност", който пръв, още през 2004 г. завежда дело срещу изпълнението на проекта.

"Виждал съм за какво става дума, порядъкът на сумите, които се плащат в енергетиката е огромен. Заведохме първи делото за екологичната оценка, а после и от "Грийнпийс заведоха иск, който се присъедини към нашия. Виждал съм адвокати да вземат по 100 000 лева за изготвянето на документ от една страница. Не знаем нищо за договорите, но от това, което съм виждал споразуменията са така направени, че на практика са рекет за едно голямо нищо". 

Съдебните атаки до момента обаче така и не дадоха резултат. Дела срещу откази да бъде предоставена информация за него освен от Петър Пенчев, бяха заведени и от Ян Хаверкамп - за достъп до доклада по ОВОС, Институт за пазарна икономика - за достъп до информация относно инвестициите и разходите, очакваните цени на електроенергията от централата и др., Институт за зелена политика - за информация за проекта и избор на стратегически инвеститор на централата, както и за оценка на рентабилността на АЕЦ "Белене" и за информация, свързана с руско-българското сътрудничество по проекта "Белене" и др. 

Според юристи, докато информацията за сключените договори е тайна, не може да се очаква някакъв резултат от съдебните битки. 

"На първо място обществото е лишено от достъп до документацията, която показва какво всъщност се случва и за какво плащаме тези пари", казва адвокат Александър Кашъмов. 

"Трябва да станат ясни и публични договорите. Трябва да стане ясно дадена ли е и от кого, с чий подпис държавна гаранция, защото виждаме, че делото по арбитража беше водено срещу държавата, което означава, че има документация, която подкрепя тезата, че има такава гаранция. 

Нужно е да се разбере какви са били условията - нещо е трябвало да се изработва ли, да се приема ли, какви са клаузите и така нататък. И, разбира се, арбитражното решение трябва да се получи и то в цялост, а не само в резюмиран вариант от държавните институции, които разполагат с него. 

По отношение на разходите направени от предприятието създадено за централата, за да се отговори пълноценно също трябва да се видят документите. Да се види дали има длъжностни лица било в публичния, било в частния сектор, които с действията си са обвързвлали по един или друг начин финансово данъкоплатеца. 

В зависимост от това дали са били законосъобразни действията им, ще можем да отговорим и на въпроса дали може да се търси някаква персонална отговорност от съответните длъжностни лица, а ако става дума за политици дори и политическа отговорност. След като се оказва, че и нашите деца и внуци ще плащат, обществото трябва да има някаква информация за всичко това. 

Не мога да се съглася с мненията, че нямало документи - смята още юристът. От това което аз съм виждал по делата, които сме имали за достъп до информация знам, че "Атомстройекспорт" и въобще руските компании винаги си уреждат документално взаимоотношенията с българската държава, АЕЦ "Козлодуй" и т.н. Така че за мен тези от рода на тази, че няма документи не са много сериозни. Иначе за нова ядрена мощност има някои нерешени въпроси още от 2004 г. 

В Стратегията за радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво ясно беше посочено, че в момента България няма решение на този въпрос. А също че това може да доведе до политическа зависимост към държавата, където се извозват радиоактивните отпадъци. 

В случаите, когато това може да бъде Германия или Франция вероятно, казват експертите, значително оскъпяват процеса, което означава, че производството на такова електричество става абсолютно неприемливо от гледна точка на финансовите параметри.

Възможността тези отпадъци да се извозват в Русия среща въпроса с евентуалната политическа зависимост, което е записано черно на бяло в тогавашната стратегия. Освен това е известно, че Русия не сключва дългосрочни споразумения по тези въпроси".