Той е част от автомагистрала "Черно море", респективно от международен път Е-87, и същевременно се явява пътна връзка над канала море-езеро. Съоръжението провежда голям автомобилен поток - 10 000 превозни единици за 24 часа, идващи от републикански път I-9, свързващ Северна с Южна България, и е единствената връзка на жилищен квартал "Аспарухово" с града.

Освен важен транспортен възел от няколко години Аспаруховият мост е и сборен пункт на търсачите на силни усещания. Тук всеки може да изпита себе си с бънджи-скоковете на клуб "Адреналин".Особено привлекателен е вечер, когато е осветен. Гордост е за проектанти, строители и за всеки варненец.

Историята на моста започва през 60-те години на миналия век. С нарастването на промишленото значение на Варна и построяването на пристанище Варна-запад възниква необходимостта от създаването на по-удобен воден път до там. Старият канал море-езеро нe може да поеме очаквания корабен трафик и се налага прокопаването на нов, по-голям плавателен канал.

През 1967 г. е проведен конкурс, като техническото решение на транспортния проблем с високо естакадно преминаване над канала е взето след проучвания на всички варианти - тунел под канала, клапов мост, обхождане на Варненското езеро и ферибот. Строежът на моста започва в началото на 1973 г. Като цяло Аспаруховият мост обхваща главната мостова конструкция - две естакадни стоманобетонни части и централна стоманена конструкция, и два сложни пътни възела в двата му края. За двете направления на пътя носещите конструкции са самостоятелни, с надлъжна фуга между тях, т.е. създадени са две еднакви независими успоредни носещи конструкции. Основната част на моста е изпълнена със стоманобетонна конструкция.

Частта от моста над канала е направена от непрекъсната стоманена конструкция, поставена върху четири стълба. Централният отвор над водата е широк 160 м, а двата странични са по 80.50 м. Стоманената конструкция има затворено кутиеобразно сечение. Горната част на кутията е от т.нар. ортотропна плоча с надлъжни и напречни ребра. Самия монтаж е изпълнен по т.нар. полуконзолен метод, при който се използват по две временни подпори във всеки отвор. За целта са изготвени три такива подпори, които са използвани последователно чрез монтаж и демонтаж. Издигането на частите на стоманената конструкция става с два кулокрана, а тротоарните конзоли са монтирани с помощта на автокранове. 

При монтирането на стоманената конструкция освен заварки са използвани и 78394 специални високоякостни болтове с различни размери. Една от най-отговорните операции при монтажа на металната конструкция е свързването на двете части чрез заключващия блок в средата. Това става 23 август, само дни преди откриването на моста. Уникален за България и рядко срещан в света е и начина на изработване на опорните колони на моста. Причината за това са изключително неблагоприятните геоложки условия на трасето в най-тежкия участък - от Варна до централния отвор. Приземния слой е 3-4 метра глина, под него има 20 метра водонаситени плаващи прахови пясъци, под които има 46 метров слой тиня. На дълбочина около 70 метра е слоя олигоценска глина, върху която могат да стъпят основите. Единствения начин да се фундира е изготвянето на дълбоки изливни пилоти (бетонни стълбове под надземните колони на моста), които стигат до дълбочина 53 метра. Под всяка колона са направени по шест изливни пилота "Бенато" (общо около 660 бр.) с диаметър 1.20 метра, с обща дължина около 26 км, както и 101 надпилотни плочи, върху които стъпват колоните. Самите колони са изпълнени по метода на пълзящия кофраж.

От гледна точка на натовареността моста е изчислен за подвижен товар - две колони от 30-тонни камиони на разстояние 10 метра, при което провисването на средния отвор е около 0.30 м. Мостът може да издържи на ураганен вятър със скорост 180 км/ч и температурна разлика от -40° до +40°. Друга температурна разлика - 15° е предвидена между горната и долната повърхност, вследствие прякото греене на слънцето. Правителственият срок за пускане на обекта Аспарухов мост е 30 септември 1976 г., но е завършен предсрочно. Открит е от Тодор Живков на 8 септември 1976 г. Междувременно новият канал е открит на 1 септември, а първия кораб минава на 4 септември. До края на 1977 г. се планира и построяването на втори жп надлез, на 60 метра от стария. В първоначалните планове е включена и една конструкция на трето ниво (едно ниво над сегашния мост, в района на жп надлезите), която да отвежда част от трафика към околовръстната улица "Девня", но която не е построена.

В продължение на 20 години на моста не е правена основна профилактика. Наложителната рехабилитация започва през 1996 г. с ремонта на платно страна "море", като плановете са тя да завърши за 16 месеца. Недостатъчните средства обаче забавят реконструкцията и първият етап е завършен едва през октомври 1998 г.Изцяло обновеното съоръжение е въведено в експлоатация на 17 септември 1999 г., три години след старта на реконструкцията.