Трагичната картинка в Бургаско върна ужаса от спомените на аспаруховци | ||||||
| ||||||
Емоционален коментар на Албена Маринова от "Аспарухово", една от организаторките на дарителската акция за пострадалите от наводненията в бургаския регион. Varna24.bg го публикува без редакторска намеса: С пълна сила! Когато се въртиш в един омагьосан кръг на трагедии, бързащи една през друга, да отнемат и последната ти риза от гърба.... Надеждата.... Мечтите... Целият твой живот граден и събиран парченце по парченце... с години. Спомени... Усмивки... И надежда! Тогава се питаш, до кога?! До кога невинни хора ще бъдат изкупителната жертва на години бездействие на държава, институции... До кога ще плащаме тежък данък за чужди грешки?! Кога? В кой момент, ще излезе поне един виновен за трагедиите, бедността и загубеното всичко на най-беззащитните, и ще застане пред всички тях да поиска поне прошка? Никога! Никой, никога в тази наша бедна, мила държава не е виновен за нищо.... А ние изчезваме - бавно, безславно... След нас остава само бегъл спомен къде точно е бил домът ни, преди поредната приливна вълна и " природно бедствие".... Преживях го! Имах непоисканата чест да го гледам от ВИП ложата. Видях толкова разруха, толкова мъка и унищожение, и се молех НИКОГА повече да не бъда свидетел на това! " Никога" е много кратък период от време. Докато все още тук при нас се опитваха да върнат живота обратно, ново бедствие, този път във врачанския град Мизия.... Бургас, Килифарево, Добрич, Бисер.... И още , и още, до Камено... Бях там... Видях с очите си разрухата и потопените села. Мислех, че съм го преживяла,... Че мога да контролирам емоциите си. Но няма как да не се върнеш назад във времето, при вида на бедните хорица, които с треперещи ръце се опитваха да заличат следите от посещението на неканената гостенка в техните животи. Няма как да не ти се иска да плачеш с тях, за тях, за всички преди и за всички след.... Защото ще има още погълнати души. Село Черни връх.... За него никой почти нищо не казва, но ние бяхме там и видяхме разцепената земя, сринатите домове, залетите ниви... В три през нощта, тя - приливната вълна, потапя селото и бих казала, че всички ангели пазители са били в този момент точно там. Не може да се опише с думи, това което ние всички видяхме. Аспарухово, Килифарево, Бисер, Габрово, Добрич, с. Черни връх.... И това не е краят...." |