- Изграждането на автомагистрала "Хемус" е приоритет на правителството. За нея са заложени допълнително 85 млн. лв. в централния бюджет за 2018 г. Действаме стъпка по стъпка - на 19 юли беше подписан договор за проектиране и изграждане на 9,3 км отсечка от Ябланица до п.в. "Боаза". До края на годината отчуждителните процедури за този участък трябва да приключат и от 2018 г. да започне строителство . В момента се проектират и трите отсечки от 50-километровото трасе до разклона Плевен -Ловеч. Общата инвестиция в този участък е 500 млн. лв. Ако тръжните процедури минат без обжалване, още следващата година може да започне изграждането му. Така заедно с отсечката от Белокопитово до с. Буховци през 2018 г. 75 км от магистралата ще бъдат в строеж. В края на октомври същата година възлагаме и техническото проектиране на АМ "Хемус" до Велико Търново, за да може през 2019 г. да възложим строителство и на тези три отсечки и в периода 2021 - 2022 г. те да бъдат завършени. Поели сме ангажимент 2025 г. автомагистрала "Хемус" да бъде изцяло изградена и работим последователно, с хъс в тази посока. Пътищата сами по себе си не правят бизнес, но създават условия за инвестиции и развитие.

- Преди довършването на тази автомагистрала , ще бъдат ли изцяло обновени участъците, изградени преди 1990 г.?

- Могат да бъдат обновени, ако се осигури нужното финансиране от около 220 млн. лв. Това включва пътната част, тунели и големи съоръжения. Участъците, завършени преди 1990 г., са с дължина 44,5 км.

- През 2017 г. завършихме ремонтите на тръбите на тунелите "Витиня" и "Ечемишка" на АМ Демус" в посока Варна. В понеделник пуснахме движението и в тръбата за София на "Витиня". В момента се подготвя тръжната документация за възлагане на обществена поръчка за изработване на технически проекти за ремонт на тунелите "Топли дол" и,Правешки ханове", които съвпадат с трансевропейската пътна мрежа (TEN-T) на територията на България. През 2018 г. се планира довършване на рехабилитацията и на други големи съоръжения, които не са ремонтирани от 30 г. Сред тях са платното в посока София на виадукта при км 33+600 - преди тунел "Витиня" в посока София, стоманеният виадукт (при км 35+760), два виадукта - при с. Потоп и при с. Разлив, виадукт "Коренишки дол" (при км 36+450) и др.

- МРРБ заведе ли вече дело срещу, дежурните" подавачи на жалби срещу тол системата?

- АПИ все още работи по подготовката на иска. Въвеждането на тол системата е една от най-важните ни задачите от първия ден на нашето управление. Приех това като лична кауза, защото съм убеден, че е от полза за обществото. Този модел за таксуване е по-справедлив, а и ще осигури необходимите средства за инвестиции в инфраструктура. Смятам, че въпреки съпротивата, успяхме да постигнем голям напредък. Вече имаме избран изпълнител и ако процедурата не беше обжалвана, щяхме да имаме и подписан договор. Но процесът по въвеждане на тол системата вече е необратим. В името на обществения интерес, поемайки немалък риск, направихме и следващата стъпка -АПИ поиска и получи от КЗК разрешение за предварително изпълнение и ако процедурата не бъде отново забавена от жалби, няма да чакаме нито ден. Надявам се до края на годината да имаме подписан договор с изпълнителя. Предварителният анализ показва, че всяко забавяне носи на бюджета по 1,5 млн. лв. загуби на ден. Това са средства, които можехме да вложим в пътна безопасност, в строежа на нови пътища и рехабилитация на съществуващите.

- Кога според вас най-рано ще заработи системата за тировете? След колко време можем да очакваме да плащаме винетките си за колите по електронен път?

- Подпишем ли договора сега, от 2018 г. реално ще започне работата по проектиране и изграждане и за да може проектът да се реализира за 7 месеца. След това системата ще започне да се внедрява и да събира средства за републиканската мрежа. С други думи толът ще заработи в края на 2018 г.-началото на
2019 г. Извън обхвата на договора с изпълнителя има още няколко неща, които трябва да бъдат извършени на чисто експертно ниво и това на първо място е изготвянето на проекти на промени в 104 нормативни акта. Втората задача е свързана с начина на контрол на самия процес на внедряване на системата Важно е също да се създаде финансов модел за тарифиране и обхват на републиканските пътища.
Системата е разковничето, с която ще можем да вложим достатъчно ресурси в пътната мрежа и ще я поддържаме. В момента АПИ генерира 320 млн. лв. годишно от винетни стикери за всички видове МПС. С тол системата се очакват над 1 млрд. лв. приходи на година, което е три пъти повече, отколкото сега.

- Санирането наистина е сред най-коментираните теми, но проблемът е, че тя стана обект на политически престрелки. Наред с истините за ползите от тази програма се изричат много неистини, та дори откровени лъжи, което цели да забие клин в обществото, да създаде съмнения, да се омаловажи постигнатото. А то не е никак малко. От началото на тази година досега са обновени 624 сгради, в които живеят 84 250 души. От началото на програмата през 2015 г. за ремонт са одобрени 2022 сгради и са санирани 864 със 113 770 живеещи в тях.
По-важното е, че изразходваните досега средства не са "похарчени", а са инвестирани в адекватни ремонти, които създават по-добри условия на живот и пестят енергия. Над 65% от анкетираните собственици на санирани жилища са удовлетворени от програмата, а едва 2,7% отговарят, че не са доволни. Данните показват, че домакинствата са спестили в семейните си бюджети средно между 40% и 60% спрямо предходния отоплителен сезон. С други думи остават повече пари в джоба на хората, които те могат да харчат за всичко останало, а не само за ток и парно.

- Колко пари са инвестирани досега в програмата и каква е оставащата сума за 2018 г.?

- Размерът на погасените от МРРБ към ББР задължения към 31 октомври е 411777125,53 лв. До края на ноември предстои още едно плащане към ББР от 71637 878,82 лв. С тези близо 500 млн. лв. държавата се превръща във важен фактор на инвестиционния процес. Чуха се спекулации, че санирането спира. Напротив, продължава и догодина ще бъдем свидетели на истински бум. Защото ще бъдат санирани най-малко 1000 сгради със сключени в периода 2015 - 2016 г. договори с ББР.

- На колко места в страната е установено некачествено саниране и какви санкции са наложени на провинилите се фирми?

- От началото на програмата в МРРБ са постъпили 58 сигнала от граждани за некачествено изпълнени строително-монтажни работи. Всяка жалба се разглежда и в зависимост от проблемите, описани в нея, се изпраща към съответната община или се прави проверка на място от експерти на министерството. В по-голямата си част жалбите и сигналите са за сгради в процес на изпълнение, като при въвеждането им в експлоатация несъответствията са отстранени.
През активния строителен сезон тази година служители на ДНСК провериха на извадков принцип 70 строителни площадки. На шест от тях бяха установени отклонения при извършване на строителните и монтажните работи. За строежите от трета категория в Кюстендил, Луковит, Перник и София от ДНСК са образувани административно-наказателни производства срещу виновните лица - участници в строителния процес. За допуснатите нарушения на строежа от четвърта категория в Русе е отправена покана за съставяне на акт.
Това са фактите, но и по този въпрос има много спекулации. Там, където имаше проблеми, те са отстранени за сметка на строителите, а не на програмата. Ние сме заложили силни защитни механизми и не случайно гаранцията за добро изпълнение е толкова висока. Затова призивът ми е да се работи в тясно сътрудничество и координация с общините, които трябва да осъществяват надзор. В министерството също вече е създадено специално звено, което трябва да следи процеса.

- В сряда ДАМТН наложи 1000 лв. административен акт на министерството за неизпълнени предписания за ремонта на яз. "Бели Искър". Как ще коментирате санкцията?

- Ще обжалваме. Считаме, че не сме собственици. Нямаме правно основание за това. Актът за собственост на държавата не дава, а удостоверява вещни права. Последните се придобиват по давност, чрез покупко-продажба или заменки, както беше на времето. Държавата е собственик, в лицето на областния управител на област София. Не бива да забравяме още, че съоръжението е в активите на концесионера "Софийска вода". За разлика от Столична община МРРБ не е страна по този договор.
Стената на язовира при настоящите условия е абсолютно безопасна за експлоатация. Поддържаме по-ниски и безопасни нива на водата, достатъчни за покриване на потреблението. Става дума за други неща. От двете предложени решения за ремонта на стената едното е на приблизителна стойност от 38 млн. лв., а другото - за 20 милиона. Правим срещи между институциите, за да се постигне единомислие по въпроса.