Те чуха историята за сградата на музея от уредниците и разгледаха изложените експозиции. Сред тях е обособен и специален кът, посветен на литовския учен, политик и деец за национално възраждане в Литва и един от първооснователите на Варненското медицинско дружество, което тази година навършва 135 години от своето създаване - д-р Йонас Басанавичюс.

В книгата на музея дипломатът написа:
"Като литовец аз съм горд, че д-р Йонас Басанавичюс, велик държавник, спомогнал за подписването на независимостта в Литва, е изиграл значителна роля и за българското общество. Изключителният му принос в медицинските среди, българското здравеопазване и град Варна е от огромно значение за нашите два народа.

От името на Посолството на Литва в Румъния и България позволете ми да изразя своята дълбока благодарност на целия персонал на Музея по история на медицината към Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" - Варна за спасяването на спомените за великия литовски и български патриот д-р Йонас Басанавичюс. Благодаря!"

Той подари на уредниците в музея книга за историята на Литва, която ще бъде добавена към експонатите и в която е поместено и съдържание за д-р Басанавичюс. Н.П. Арвидас Поцюс изрази своята благодарност и уважение към хората, запазили през годините артефактите за великия литовско-български деец. Ръководителят на Катедрата по физиология и патофизиология проф. д-р Златислав Стоянов също направи подаръци на гостите от името на Медицински университет - Варна. 

Дипломатът сподели, че е изключително впечатлен от историческата разходка, която музеят предлага, и че ще вземе мерки повече негови сънародници да имат възможност да разгледат медицинските артефакти, които са изложени в него.

Посещението на Н.П. Арвидас Поцюс в нашия град бе обвързано и с откриването на паметната плоча на д-р Йонас Басанавичюс по-рано през деня. На 16 февруари Литва ще чества 100 години от провъзгласяването на своята независимост. Първият човек, поставил подписа си на официалния документ за нея, е именно д-р Йонас Басанавичюс. Той идва в България по покана на българското правителство и е назначен за окръжен лекар в Лом. От 1892 г. е старши лекар на терапевтичното отделение при Варненската първокласна болница. През 1894 г. е карантинен лекар, а след това - варненски градски лекар. Автор е и на проекта за "повдигане на града в лечебно и културно отношение". Проявява се като лекар с високо обществено съзнание, дописен член е на Българското книжовно дружество (сега БАН) и една от най-известните обществено активни личности в града ни.
Монументът се намира на ул. "Кръстьо Мирски" 3.