Незрящи и хора с увреждания с нова достъпна среда в "Младост", имат и препоръки | ||||||
| ||||||
"Честит празник уважаеми приятели по съдба. Днес е Международният ден на хората с увреждания. Пожелавам на всички вас много здраве, радост и щастие. Също така по-малко проблеми и успех в живота. В последно време много се говори за хората в неравностойно положение и се засягат темите на много наболели техни проблеми. А един от тях си остава придвижването в агресивната градска среда предимно за незрящите, слабовиждащите и хората на инвалидни колички. Поради тази причина всички сме принудени да прекарваме времето си у дома. Отново в деня на хората с увреждания засягам тази тема като същевременно искам да ги зарадвам и да достигне до тях новината за всичко, което в момента е направено за тях. За нас слепите хора най-голям проблем си остава придвижването по улиците, затова, за да ни срещате често по улиците, най-важна е тактилната настилка и поставянето на светофари със звукови сигнализации и на второ място самият ремонт на улиците. Защото ремонтирана улица без лента за ориентир, не ни служи, а само ни затруднява и се налага да се лутаме и да търсим ориентир. Лентата на ивици може да се каже са нашите очи. Това трябва да стане правило №1 при изграждане и ремонт на улиците в България. До този момент не е възприето от общините като задължително правило поставянето на тактилна лента по средата и по цялата дължина на тротоара. Наистина на първо място поставям проблемите на незрящите и хората на инвалидни колички, защото, съгласете се, те са най-уязвимата група от всичките хора с увреждания. Искам да кажа на варненци, че само частично проблемите на незрящите и хората на инвалидни колички в гр. Варна са решени. И то в тази част на града, където има тактилна настилка. Наистина тази есен много улици в града бяха ремонтирани и това е радостно, като за всичко това сме благодарни. За нас слабовиждащите и незрящите е много важна тактилната настилка по тротоарите. Това са контрастните плочки с ивици или точки върху тях. Плочката с множество точки означава "внимание" и предупреждава за опасност или препятствие. А плочката с ивици означава "посока". Тя трябва да се поставя по цялата дължина на тротоара и се използва за определяне на посоката, а така също показва и води до подстъпите на пешеходните пътеки. Обяснявам всичко това, защото една част от зрящите хора не знаят тяхното предназначение. Тази тактилна настилка е направена на много малко места в града. Можете да я забележите в жк."Трошево", на част от улица "Младежка" и ул."Драгаш" ( покрай клуба на пенсионера, Детска ясла "Иглика"). Тактилната лента с улеи е приета за поставяне по улиците на Западна Европа и улеснява зрително затруднените лица, а у нас се среща само по новоремонтираните улици. А защо да да не се прилага масово и задължително и във Варна? В момента тактилна настилка се слага задължително само на автобусните спирки и подстъпите към пешеходните пътеки. Тактилната лента за определяне на посоката е много необходима на незрящият човек, защото тя го отвежда точно на определеното място без да се лута и да търси ориентири по пътя си. Намира се в средата на тротоара и незрящият или слабовиждащ човек не може да се отклони, дезориентира и да попадне на уличното платно. А един зрящ човек не знае как се придвижват незрящите и хората с остатъчно зрение в града там където няма такава ивица. Вие, здравите хора, не знаете, че незрящите се ориентират по звуците, които издават заобикалящите ги предмети. Звуците при почукване върху дърветата, сградите, металните огради, тротоарни плочки, стъкло и всичко покрай което минава незрящият човек. Ако днес ги има и той ги запомни, за да може да се върне обратно, то след няколко часа или дни обстановката може да не бъде същата. Постоянно се правят ремонти, обстановката се променя, паркират коли, по тротоарите, зейват дупки, а това ни нарушава ориентацията. Ето защо тактилната лента с плочки на ивици разположена по средата на тротоара е жизнено необходима и веднъж поставени плочките си остават за дълго време на същото място. Това е необходимост и е улеснение. Никак не е скъпо и трудно при всяко ремонтиране на улиците в средата на тротоара да бъде отредено за нас слепите хора по една плочка. Движа се с бял бастун и затова всичко това ме засяга пряко. Желанието ми е моето мнение да бъде чуто от компетентните органи. Ремонтираният участък на ул. "Младежка" и ул. "Драгаш" е по мое настояване от името на Съюза на слепите Варна, а там където срещнете такава лента по централните улици е по настояването на Съюза на инвалидите. Неудобно ни е ние слепите хора с увреждания да напомняме, че на всяка ремонтирана улица или участък от улица трябва да има една плочка и за нас. Благодарни сме за това, което беше направено в район "Младост", но имаме още препоръки. Като най-уязвими сред трудноподвижните хора с увреждания си остават хората на инвалидни колички. Докато ние настояваме за една тактилна лента, като едно малко местенце на тротоара отредено за нас, то те имат нужда от подстъпи и рампи. Даже 2 см са препятствие за тях. А тротоарите и много от автобусните спирки остават недостъпни за тях, поради тази причина. Бях до тези хора докато инспектирахме направеният тротоар, и макар че ми бяха ясни техните проблеми, аз видях как тези два сантиметра от височината на бордюра не им позволиха да продължат по-нататък по улицата. Те не можаха даже да минат на отсрещната страна на улицата. Не може тези хора да рискуват живота си, докато се движат по пътното платно. Тази есен в район "Младост" беше изцяло ремонтирана ул. "Милосърдие", разположена под училище "Добри Чинтулов" и частично ул."Младежка" и ул. "Драгаш". Районът получи нов облик, особено от едната страна на спирката на автобус №7, но на отсрещната страна не беше така. На това място проблемът за безопасното придвижване за нас слепите и хората на инвалидни колички си остана. Беше направен подстъп само от едната страна на пешеходната пътека. Това прави района под улица "Младежка" недостъпен за мен. А за хората на инвалидни колички спирката и градският транспорт също. Говорим за Интегриран градски транспорт, за достъпна среда, но за мен лично района под училище Чинтулов остава все още недостъпен. Има непрогледен, недостъпен подлез (без парапет и осветление), колите не спират даже пред белият бастун. Нужно ни е поставяне на светофар с копче и звукова сигнализация на пешеходната пътека. А белият бастун е международен символ за сигнализиране към водачите, че притежателят му е или без зрение или с частично зрение. Бъдещите водачи преминават обучение на знаците на белият бастун. Направи ми впечатление, че нас хората с бял бастун ни уважават само водачите от градски транспорт и учебните коли. Щом като завършат шофьорските курсове бъдещите водачи забравят най-напред за знаците на белият бастун. На тази пешеходна пътека си оставаме уязвими ние слепите и хората на инвалидни колички. Ремонтът на тротоара дава възможност на хора като нас да стигнат до клуба на пенсионера на ул. "Драгаш" срещу бл.30. Този така наречен Достъпен маршрут е изграден по мое настояване. За да могат хората с увреждания да посещават клуба на пенсионера и да има къде да провеждат част от времето си. До този момент клуба се посещава от няколко човека на инвалидни колички, а незрящи членове на Съюза на слепите си получават храната там от социалната трапезария. В това сиво ежедневие социалните контакти са необходими на хората с увреждания. Трогната съм от вниманието на Община Варна за направеният маршрут. Клубът на пенсионера имаше много отдавна нужда от ремонт и такъв беше направен вътре в помещението. А отвън е направена рампа и тактилна лента, която отвежда до вратата на помещението. Самата входна врата беше сменена със по-голяма портална врата. Преди няколко дни беше поставен и парапет на рампата. По този начин исках да дам гласност на всичко това, то да стане известно на всеки човек с увреждания от р-н "Младост" и града." |