Изследване хвърли светлина върху причините за един от шокиращи експерименти в психологията | ||||||
| ||||||
През 1960 г. психологът Стенли Милграм ужаси света, като инструктира доброволци да нанасят все по-мощни електрошокове върху хора, които не успяват да се справят с тестове за памет. Експериментът, разбира се, е режисиран – електрошоковете не са истински, а "жертвите“ са всъщност актьори. Но повечето от участниците в експеримента не подозират това. Те са убедени, че прилагат шокове, накрая достатъчно силни, че да са способни да убият жертвата. И въпреки това, само една трета от участниците отказват да се подчинят на заповедите. Дори те обаче стигат смущаващо далеч. Пет десетилетия по-късно проф. Патрик Хагард от лондонския Юнивърсити Колидж използва нова технология, за да разбере какво кара хората да постъпват така. "Хората често настояват, че носят по-малка отговорност защото "само са изпълнявали заповеди“. Но дали казват това само за да избегнат наказание или заповедите наистина променят базовото преживяване на отговорността?“ е въпросът, който Хагард си поставя. Хагард изследва чувството за "деятелност“, или доколко хората чувстват, че техните действия са причинили определени външни събития. Предишни изследвания са демонстрирали, че това чувство – че сме отговорни за дадено действие – изменя представите ни за време. Толкова сме свикнали с представата, че когато натиснем ключа, лампата се включва, че когато в процеса се вмъкне малко забавяне, мозъкът ни не го отчита. Чувството, че действието има незабавен резултат, може да се използва, за да измери колко отговорни се чувстваме. В предишно изследване Хагард наблюдава, че много хора са чувстват по-отговорни (измерено чрез промените във възприятието на времето) към събития с положителен резултат, отколкото към такива с отрицателен. И причината "победата да има хиляди бащи, а загубата да е сираче“ не е просто срамът. Хората наистина са по-склонни да мислят, че са по-отговорни за успехите, отколкото за провалите, завършва, завършва "Обекти". |