Български лекар в Ню Йорк: Тежко е да избираш кой да получи шанс да живее | ||||||
| ||||||
Това ни разказва д-р Александър Латев, който живее в САЩ от 14-годишен. Има специалност "Спешна и интензивна медицина", по време на големия пик на епидемията дава дежурства в реанимациите на две болници в Ню Йорк. Разказва, че работата с критично болни не го плаши, защото вече неведнъж е спасявал простреляни, отровени, жертви на тежки катастрофи. Но лечението на КОВИД-19 се превърнало в голямо предизвикателство за него и колегите му заради големия брой пациенти, които "идваха буквално един след друг и в много тежко състояние". Както и заради липсата на ресурс - от предпазни маски до медици. "По навик при критичен пациент натискаш паник бутона, за да се съберат колеги и да помогнат. Но в тези дни те не идваха, защото в същия момент спасяваха другиго. Оставаш сам. Имаше дни, в които пациентите бяха буквално разхвърляни произволно из залата, закачени за респираторите, а ние тичахме между тях със защитните облекла и се опитвахме да ги спасим." Д-р Латев разказва, че понякога един лекар се грижи за над 40 пациенти на контролно дишане. А това е почти непосилно, защото на всеки четири часа се следят показателите, а параметрите на апаратите за дишане често се променят на всеки час. "Лечението е строго индивидуално за всеки един от тези 40 интубирани човека. Нямаш време дори вода да пиеш, защото смяната на облеклото отнема много време. И така докато обиколиш всички пациенти, идва ред на този, от когото си започнал. На помощ идваха и колеги, които не са реаниматори. Учеха се на момента. Въпреки това не смогвахме да поемем всички болни. И много скоро се появиха хладилните камиони за починалите.", казва той пред "Дойче Веле". В реанимацията, в която д-р Латев работи със заразени, му се е налагало да "сглобява" респиратори, когато апаратите не достигали. "Режеш и лепиш, за да сглобиш апарат. Но колкото и грозно да звучи, като погледнеш един пациент, бързо можеш да прецениш какви са шансовете му да оцелее и на базата на това се налага да вземеш решение кого да интубираш. Друг вид е триажът по протокола, който определя на кого да дадеш лекарство. Тежко е да избираш по протокол кой да получи шанс да живее. Но се налага, защото някои от лекарствата са много скъпи и не достигат. Как обаче се избира между двама 30-годишни без хронични заболявания?" Да видиш оздравял пациент с коронавирус е като празник, казва д-р Латев и добавя: "Тази радост е обяснима, защото ги лекуваме седмици и се привързваме към тях. Когато изписваме или екстубираме пациент, в болницата пускат песента "Ню Йорк, Ню Йорк". Така всички узнават, че някъде в реанимациите на 15-етажната сграда има оздравял от коронавирус човек. Контрастът с хладилния камион за починалите е много голям." Според д-р Латев, кризата в Ню Йорк постепенно затихва, защото много от хората вече са преболедували, а социалното дистанциране и носенето на маски показват резултати. "Но не бива и за миг да забравяме, че все още не знаем нищо за вируса. Лекарствата, които даваме, не помагат много. Освен едно, което намалява времето за лечение, но не влияе на смъртността. От медицинска гледна точка това означава, че вирусът остава нелечим." Що се отнася до разпространението на коронавируса в България, д-р Латев смята, че страните, в които не е имало много заболели при първата вълна, със сигурност ще бъдат ударени от втора. "Тази вълна всъщност ще е първата за тях и затова мерките трябва да се спазват. Никак не съм сигурен, че здравната система в България би могла да се справи с това, което връхлетя нас, защото само няколко болници в страната имат необходимото за битката срещу КОВИД-19", казва медикът. |
Още по темата: | общо новини по темата: 14986 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/2498 ] следващата страница |