| Майка на близначета от Варна с разтърсваща изповед за домашно насилие | ||||||
| ||||||
"Казвам се Красимира. С бащата на децата ми се запознахме в края на 2013г на работното ми място - магазин за детски стоки. Дълго ме ухажваше, настоятелно и упорито. Две години по-късно започнахме да излизаме, в последствие заживяхме заедно. И тогава започна всичко....бавно, малко по малко, без да си дам сметка. Започна контролът. Той искаше да знае по всяко време къде и с кого съм. Държеше да бъде навсякъде с мен. А ако не съм съгласна и искам да имам някакво пространство, ми набиваше невероятно чувство за вина, че не го искам или дори че се срамувам от него, защото е доста по-голям от мен. Започнаха конфликтите, ако се виждам не само с приятелка, но дори и със сестра ми. Ревнуваше ме дори от брат ми. Малко по малко, без да усетя дори, в стремежа си да избегна неговото недоволство, започнах да разреждам срещите с близките си хора. Дори със съседите ни, когато сме се засичали пред входа, виждах как изражението му се променя, ако аз разговарям с някого. Бързаше да вземе думата или да ме дръпне, все едно бързаме. Не искаше да се сближавам с никой. Мислих си, че ме ревнува, защото ме обича и че просто е с малко по-труден характер. На рождения ми ден през 2016г ми предложи брак, а аз се съгласих. В края на същата година забременях. И това бе началото на кошмара. Първият шамар получих, докато бях бременна и стискаше ръката ми до посиняване. Редуваха се шамари и рози... Съседите ми виждаха само розите. Никой не знаеше какво се случва тук, когато вратата се затвори. Той се оправдаваше с мен. Повтаряше толкова често, че аз го предизвиквам и започнах да вярвам,че може би наистина е така, самообвинявах се и така го оправдавах и аз. След раждането на близначетата, се озовах в тотален капан! Нямам живи родители, а брат ми и сестра ми работят и живеят в чужбина. Никой не знаеше за това, в какъв ад живея. През годините, бащата на децата ми, умело ми беше втълпил, че "къща без комин няма" и че каквото се случва тук, трябва да си остане тук. Нещата започнаха да ескалират. Обидите, униженията и заплахите станаха ежедневие. Многократно извършваше и физически посегателства над мен, пред очите на малолетните ни деца. Гонеше ни ежедневно. Чувствах се в пълна безизходица и сама. А навън, пред хората беше пълна противоположност. Започнах да споделям с близките си, през какво преминавам. Окуражаваха ме да променя ситуацията, защото никой не заслужава да живее в насилие. Най-вече децата. Давах шансове многократно. Имаше затишие и след това нещата се повтаряха с още по-голяма сила. Ежедневно ме заплашваше, че ще ми отнеме децата. Че братовчед му е съдия в София и е с власт и положение, така че ще успее да заобиколи закона. Заканваше се, че ще ме изкара алкохоличка или лека жена. Защото аз нямам дом и си нямам никой в България, а той има апартамент и има хора зад гърба си. Първия път, когато се осмелих да извикам полиция, беше септември 2019г. , когато ме удари с юмрук в корема и ме събори на земята. Пред очите на децата. Видях ужаса в очите им и сякаш се събудих. Полицаите дойдоха, а той ги излъга, че съм пияна. Нещата се потушиха. Толкова силно ми се искаше той да се промени. Уверяваше ме, че ще го направи. И отново повярвах. Но конфликтите не спираха, психическият тормоз беше смазващ, а страхът - как ще се справям сама с две деца - огромен. Децата започнаха да ходят на ясла. Планирах да започна работа и се надявах, че картинката някак си поне малко ще се промени. Или поне няма да бъда зависима от него. Което не се случи. Близнаците всяка седмица боледуваха. Работа така и не можах да започна. Февруари тази година, след поредния конфликт от битов характер, ме хвана за гърлото да ме души. Тогава осъзнах, че насилникът НЕ СЕ ПРОМЕНЯ!!! В началото на април заведох дело по ЗЗДН. Издадоха заповед да се въздържа от насилие и ни оставиха под един покрив. Може би ще ме обвините, защо не сме се скрили в защитено жилище. Вярвах, че мярката от съда, ще го стресне и ще го накара да преосмисли поведението, а ние с децата ще бъдем защитени. Защото полицията трябва да следи дали заповедта се спазва и при нарушения, трябва да арестува насилника. Ситуацията с коронавируса и двете ми малки деца с неизграден имунитет, също ми сложи спирачка да отидем в кризисен център. Уви. Психическият тормоз не е спирал. Ежедневни заплахи и обиди, няколко пъти вдигна ръка да ме удари и се спираше на сантиметри от лицето ми. Не веднъж виках полиция, когато нещата ескалираха и се страхувах да не ни пребие и тримата. Докато дойде патрулната кола, господинът всеки път успяваше да избяга и полицаите не установяваха нищо. Ходих да пускам многократно жалби, но не можех да докажа по безспорен начин психическото и емоционално насилие, в което живеем аз и децата ежедневно. Предупреждаваха го, а след това всичко се повтаряше. А съседката, с която делим обща стена, услужливо нищо никога не е чувала.Така аз не успявах да докажа как всъщност се отнася той към нас. Същата тази госпожа ни е прибирала с децата у тях една вечер до късно, след поредния случай. И изведнъж застана на страната на насилника. Защото потърсих правата си по законов ред, той се настърви още повече и сега отмъщава и на децата. От 45 дни спря да им купува храна. Благодарение САМО на семейството ми в чужбина и приятели, децата не гладуват. Лъже всички наред. Лъже съседите, лъже в съда, лъже в полицията, лъже познатите си. Отрича да е имало някога какъвто и да било акт на насилие и обръща всичко срещу мен. Говори, че съм емоционално нестабилна и че съм полудяла от гледането на децата вкъщи толкова време. И че всичко е "плод на фантазията ми". Пред хората е пълна противоположност - мил, усмихнат, отзивчив. Същия човек, когото обикнах преди години. Когато вратата на дома се затвори обаче, истинското му лице излиза наяве. Обижда децата и не им дава да си играят свободно и по детски. Не им дава да докосват нищо в апартамента му, за да не го изцапат или повредят. Разтреперва се от ярост и ни гони и тримата : ежедневно. На 13.07. 2020 г. съдът излезе с решение и окончателна заповед за незабавна защита - да се въздържа от насилие срещу мен и малолетните ни деца. А господинът си продаде апартамента, за да ни изхвърли на улицата. Заплашва ме, че ако до 30.07- 31.07 не се изнесем, ще дойде с полиция и съдия изпълнител и ще ни изхвърли "като мръсни псета". Призна, че тази продажба е фиктивна, но е единственият му вариант законово да ни изхвърли от тук. Заплашва ме, че ще ме пребие и ако не се махнем, ще вземел децата и ще ги скриел, за да не ги видя повече и ще направел всичко възможно, за да ме изкара луда и негоден родител, защото имал връзки и хора навсякъде. Споделям всичко това с надеждата да стигне до повече жени, които вярват сляпо в любовта, както някога съм вярвала и аз. Внимавайте, момичета, капаните на любовта са опасни! Твърдо съм решена да се боря в името на своето физическото и психическо оцеляване, за да отгледам децата си в спокойна и защитена среда. Надявам се да опазя себе си до мига, в който няма да деля един покрив с човека, който ни подлага на този ужасен ежедневен тормоз и се надявам това да е час по-скоро“. В коментар до Varna24.bg, защитата на младата майка сподели следното: "Едното дело по казуса приключи с решение и не е обжалвано, а другото е насрочено за края на август. До тогава майката и децата ще бъдат изхвърлени от жилището. Скандалното е, че съдът не издава заповед да отстрани насилника от жилището, а заповедта е само да се въздържа от домашно насилие. Нещо, което той по закон е длъжен да прави. Човекът, за който става въпрос, е изключително притворен. Този човек пред хората се държи по един начин, а у дома е деспот и тиранин. Той се държи като собственик не само на апартамента, но и на майката и децата й. Те са като натрапници там . Извършена е фиктивна продажба на апартамента и когато те излязат от там, той ще си го върне. Смисълът на живота му в момента е да не загуби жилището си. По тези дела за домашно насилие никой няма за цел да му "вземе" апартамента, просто щеше няколко месеца да ходи при психолог и той да го научи как да се държи с жена и деца, тъй като насилникът явно не знае, и едва след това да се върне по живо по здраво у дома. Вместо да направи това, е тръгнал да продава апартамента си. Само новият собственик може да я изгони. Това му е казала при последните разправии, че чака покана от новия собственик. Въпреки това, той продължава да я гони, да гони и децата. Кай ще бъде този безсърдечен човек, който, знаейки, че участва в такава грандиозна измама и симулативна сделка, ще изгони на улицата две близначета и безпомощната им майка? Държа да подчертая, че малко хора знаят, че тормозът над деца е престъпление по чл. 181 от НПК и всеки един баща е длъжен да подсигури храна и подслон за непълнолетните си деца, независимо какви са отношенията му с майката. Затова сме пуснали жалба в прокуратурата. Това, че законът не защитава достатъчно жени в нейното положение, поставя под опасност здравето, психическото и физическо оцеляване на две толкова малки деца. Както сме посочили в молбата си до Районен съд-Варна, крясъците и шамарите , извършвани ежедневно над майката, са психологически тормоз и над децата. Защото плачът на битата им майка е психологически стрес за толкова малки деца, а възприемането на картини на насилие е недопустимо за деца в толкова ранна детска възраст. При това положение, остава съда да прецени дали и децата не стават косвена жертва на психологическия и емоционален тормоз от бащата". |
https://www.varna24.bg/novini/varna/Maika-na-bliznacheta-ot-Varna-s-raztursvashta-izpoved-za-domashno-nasilie-987124
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.