| Георги Лечев: Не съм спирал да усещам рисуването като част от дишането! | ||||||
| ||||||
Градската художествена галерия "Борис Георгиев“ – Варна, представя от 1 септември до 11 октомври 2020 мащабна изложба на световно признатия график и живописец Георги Лечев, посветена на неговата 70-годишнина. Юбилейната ретроспективна експозиция показва работи от различни периоди в графиката и живописта на Лечев. Изложбата ще открие изкуствоведът Румен Серафимов, куратор на експозицията, а в откриването ще се включи и актьорът Стефан Мавродиев. Знаково лице на Варненската графична школа и на графиката в България, Лечев има многобройни награди от световни форуми, сред които са призове от Берлин, Фридрихщат, Кайро, Клуж, както и Гран при на Международното биенале на графиката – Варна, България от 1991. Получава и признанието на държавата – през 2009 на художника е присъден орден "Св. св. Кирил и Методий“, първа степен, за особени заслуги в сферата на културата и изкуството. Носител е и на награда "Варна“. В изложбата са представени и отделни произведения на художника от фондовете на Галерията за графично изкуство – Варна и Художествена галерия – Добрич. Изложбата се реализира с подкрепата на Община Варна. Преди откриването на изложбата Георги Лечев беше любезен да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева: - Нека поговорим за Пътя. Да тръгнем от началата на Вашето посвещаване на рисуването. Откъде тръгнахте, за да станете големия артист, който сте сега? - Всяко дете на света се ражда открито към енергия, светлина и открития. А когато човекът се роди с това усещане за образи, той подчинява целия си живот на него. При мен рисуването започна, когато бях дете, бях 6-годишен. Тогава имаше едно предаване по радиото, изпращах там картинките, които рисувах. Оттогава до ден днешен не съм спирал да усещам рисуването като част от дишането. Ходил съм на училище, учил съм най-различни неща, винаги ми е било приятно, но в основното ми съществуване, в живота ми, винаги е стояло рисуването, защото то е моята светлина. - Не можем да не споменем учителите, кой откри таланта Ви, кой оказа най-силно влияние върху формирането Ви, който откри авторския Ви почерк? - Много хора ми се радваха - говоря за годините на юношеството ми. Един от първите беше Альоша Кафеджийски – бях на 14 години и ходех на курс при него. Никога не съм използвал курсовете като учене на занаят, защото това не обущарлък или шивачество. Това е да можеш да съществуваш с философията си към нещата, то е посвещаване. А пък по-нататък продължи за мен с най-различни контакти, защото много художници в живота ми, доста по-големи и по-известни тогава от мен, много ме харесаха, не знам защо, и станахме приятели. По този начин аз контактувах с всички и възприемах красотата на света. Но най-много ми даде Великотърновският университет, където преподавателите ми бяха не толкова професори и академици, колкото прекрасни художници, които можеха да стоплят душите на хората, с които работят. - Вие всъщност сте минали през още една школа и това е варненският "Вулкан“. Така ли е? - Да, въпреки че по някакви стечения на обстоятелства и на време, това в нашата държава някакси не се споменава. А аз имам даже вестници – не само на български, а и на чужди езици, които споменават Вулкан като Варненския Монмартър. Бил съм в Париж и познавам парижкия Мормартър, влизал съм в ателиетата на моите прекрасни приятели там. Никога не използвам думата колеги, когато става въпрос за художници – няма колеги, това са приятели в красотата. В този смисъл "Вулкан“ за мен е един голям промеждутък в активния ми живот, където направихме невероятни неща. Не само като художници. То е единствено в цяла България, въпреки че някои споменават пловдивски, бургаски, софийски групи. Но това, което се случи във "Вулкан“, беше една магия, защото успяхме да създадем наистина Варненския Мормартър в тази стара фабрика, където се нанесохме самостоятелно. И в нея станахме приятели завинаги – не само с българските художници, които бяха много известни и много интересни – от Пловдив, Бургас, София, а и от цял свят започнаха да искат да дойдат във Варна, във фабрика "Вулкан“. - Графика срещу живопис или графика и живопис? - Графика и живопис! – едно и също преживяване е. В различни периоди, живеейки, човек открива по различен начин нещата. Аз завърших графика и затова започнах с графика. После във "Вулкан“ рисувах графика, която е много трудоемка, защото аз съм единствен от художниците след Рембранд и Дюрер, който работи гравюра на метал. Най-трудното нещо в света е и изисква много отдаденост, до такава степен, че на моменти ми се е случвало плочите, които гравирам, да ми проговорят, толкова съм потънал в тях. А живописта се появи по-късно, защото може би съм узрял повече, не знам, но се появи, защото изведнъж чрез нея усетих колко са живи природата и светът около мен и ми се искаше да мога да ги интерпретирам и да ги дам – да ги сервирам на хората. Като казвам хората, имам предвид особено децата – за да ги събудя и да живеят с изкуството. - В един по-късен етап се появяват Вашите серии живопис с плодове и цветя – обичайни на пръв поглед дарове на природата. Но във Вашите картини те не са плодове и не са цветя – те са пространства, създадени с едър жест. Какво се случва, когато големият художник преосмисля малките неща от живота? - Тези плодове - ябълки, кестени, ириси, макове… Където и да ги покажех по света, всички казваха - за първи път виждаме такъв художник - уж темата е нещо от заобикалящата ни природа, а тези картини действат невероятно модерно и абстрактно и едновременно с това ни обливат със сетива. Искам това да събудя у хората чрез моето изкуство. - Много международни биеналета на графиката има по Вашия път, има и повече от 100 изложби. Какво остава от тях, кои се превърнаха за Вас в знаци по пътя? - Имаше моменти, когато се радвах, че получавам награди, те са факт от един извървян път. Имам десетки награди, от почти всички биеналета за графика, от много места, и ордени имам, и какво ли не, но това не е най-важното. Защото познавам много художници, които са наградени, без да са ми интересни. Имам моите знаци по пътя, но ще отнеме много време да ги посоча, защото те са част от живота, не са само наградите и изложбите. Имам прекрасни изложби по света – и в Ню Йорк, и в Европа, почти във всички страни – в Берлин, в Париж, в Швейцария, къде ли не. Страхотни награди имам от световни биеналета – но би било отегчение за читателите да ги казвам. Но вървейки по пътя, художникът с удоволствие си получава и наградите, защото това са жалони по неговия път. Защото сред хората на изкуството в света само художникът върви по пътя на изкуството самичък. Няма групи, няма театър, няма корпорация, няма организации… – няма нищо. Сам върви, докато не излезе картината. И ако намери някой да му я хареса – някоя галерия да я покаже, изкуството на тоя художник среща другите хора. Вървейки обаче по този труден и самотен път, когато си самичък, ти се отдаваш напълно. Когато аз рисувам картината си, влагам изцяло енергията си, за да събудя в нея светлина, радост и интелигентност, за да могат децата, хората, да почувстват с картината заобикалящата ги природа, да се върнат към нея и да станат отново по-добри – такива, каквито са били родени. Така извървяваш този труден, дълъг път - минаваш го сам. Но има една радост – целият този път е обграден от бели километрични камъни. За мен като художник в цялото ми пътуване, което съм преживял досега, всеки километричен камък е едно приятелство. И ще съм щастлив, ако мога да зарадвам хората и приятелите си с тази изложба. Това е Пътят на артиста. Няма нищо случайно при мен по пътя, който съм извървял. И нека извървяният път да бъде огрян от светлина и радост. |
https://www.varna24.bg/novini/varna/Georgi-Lechev-Ne-sum-spiral-da-useshtam-risuvaneto-kato-chast-ot-dishaneto-996620
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.