Затова се препоръчва облеклото ни в студените снежни зимни дни да е така подбрано, че освен да съхранява топлината на тялото, да е и удобно и позволява добро балансиране при ходене, при замахване на ръце, в случай на подхлъзване. Тесните панталони, поли, блузи, връхни дрехи и детайли следва да се оставят за по-благоприятно време на годината. Важно е дрехата да е свободна при раменете и ръкавите да не са тесни особено в горната им част. Качулките и вдигането на яките не се препоръчва, тъй като те ограничават зрението и вредят на инстинктите за съхранение и равновесие.
Подходящите обувки за сняг и поледица са с дебела подметка, големи грайфери, стабилен ток с височина максимум до 4 см и достатъчно широки при пръстите. Подметката не бива да е съвсем равна, което прави моделите тип кецове опасни, същото важи и за дамските модели на платформа. Най-сигурните грайфери редуват различна форма и големина.
Обувките на висок ток, тези които са тесни и заострени при пръстите, с гладка повърхност на подметката могат да останат като вариант само за офиса и сухо време.
Ако обувките са проблем и обстоятелствата не позволяват нови, старите хора са намерили ефективни решения, които предпазват от прекомерно хлъзгане: върху обувките се слагат стари терлици или се залепва медицински лейкопласт на кръст на основната част на подметката и тока.
В специализираните магазини би трябвало да се предлагат и специални метални накрайници с шипове, които се поставят на обувките и са удачни за условия извън града.
Препоръчително е възрастните хора при излизане да вземат със себе си стабилен бастун с гумен накрайник отдолу, в краен случай помага дълъг здрав чадър или прът за опора. Непосредствено преди излизането трябва да се извърши раздвижване на тялото за по-голяма сигурност и координация на тялото навън. Уместно е да се потърси стабилен придружител. Не е срамно да се потърси и помощ от непознат при нужда от помощ на хлъзгава повърхност.
Изключително важно е да успявате добре да балансирате тялото си при ходене. При сняг и поледица това можете да постигнете, ако оставите ръцете си отпуснати отстрани на тялото, които да движите свободно при ходене. Още по-удачно е, ако свиете леко ръцете в лактите и ги държите малко разтворени спрямо тялото.
При движение торсът трябва да е леко приведен напред. Ходенето извършвайте бавно и внимателно. Краката трябва да са поставени в по-широк разкрач, на нивото на раменете, за да се даде нужната стабилност на тялото. Пристъпването се извършва с леко сгънато коляно, а стъпките са малки.
Въпреки подготовката и вниманието, невинаги може да се избегне всяко падане. За целта по-важно е падането да се получи правилно, така че да се избегне сериозна травма.
При падане се опитайте да стегнете всички мускули и да имитирате позата на ембриона: приберете главата към раменете, насочена напред към гърдите, приберете лактите до тялото отстрани, изправете гърба и леко свийте краката.
Важно е да паднете на едната си страна, това означава при падането да извършите леко извъртане на тялото, вместо политане назад.
Пазете се от падане назад! Ако все пак това се случи, се опитайте максимално да държите брадичката към врата и разперете ръце настрани, за да се смекчи удара и не се падне върху лактите.
При падане напред не бива да се поставят ръцете пред тялото, независимо дали са изпънати или свити в лактите, тъй като това води до счупване на лакътната става или най-малкото до разтегнато сухожилие.
Опасно падане е и подобното на сядане на земята. При хората в напреднала възраст (които са склонни да го правят) това води до фрактура на тазобедрената шийка, при младите - на травма на опашната кост.
| Още по темата (225): | |