1443 земеделски производители от Варненско са били одобрени за получаването на държавна финансова помощ. Това съобщиха от разплащателната агенция към Държавен фонд "Земеделие". Освен получилите пълна субсидия в тази цифра са включени и земеделците с частична финансова помощ, уточниха от агенцията. Общият брой на подадените заявления за единно плащане на площ са били 1549. Субсидии са отказани на 106 варненски земеделски производители.
От агенцията бяха категорични, че нито във Варненско, нито където и да било в страната има "несправедливо" лишени от финансова помощ кандидати. Там, където са били наложени редукции на субсидията или тя е била отказана, са били установени неоспоримо доказани несъответствия между заявена и установена площ.
Размерът на субсидиите е бил изчислен при ставка 103,85 лв. за един хектар обработваема земя. Установената площ за кампанията в област Варна е била 172 053, 81 хектара, съобщиха още от ведомството.
Двойно по-голям добив на пшеница в сравнение с миналата година, прогнозира от своя страна директорът на Областна дирекция "Земеделие" във Варна Георги Балтаджиев. Според него от 1 декар се очаква до 400 кг добив, което е почти два пъти повече от миналогодишния.
"Очакванията за двойна реколта се базират на добрите климатични условия, които имаме тази година", коментира Балтаджиев. По думите му добрият добив ще доведе до по-ниска изкупна цена, което от своя страна би довело до поевтиняване на хляба. "Освен добрата реколта, на световните борси падна и цената на брашното", каза Балтаджиев. Анализите сочели, че максималната цена на хляба не трябва да надвишава 70 стотинки включително с печалбата за търговците.
Противно на мнението на шефа на земеделската служба, председателят на Регионалния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите Иво Бонев беше категоричен, че не може да се очаква поевтиняване на насъщния. "Дори да има прекрасна реколта, цената се формира на база много други фактори, като горива, заплати и ток", каза Бонев.
Според него, в някои части на страната имало по-ниска цена на хляба, но това било, защото производителите работели с нискокачествено брашно.
"Наблюдава се и така наречената директна продажба. Производителите товарят хляба на бусове, отварят вратите и продават направо на улицата", обясни хлебопроизводителят. Той допълни, че този тип на продажби прескача касовите апарати и това формира по-ниската цена.
Източник: в. "Позвънете новини" |