©

И до днес, 19 г. след инцидента, негови приятели и близки не крият, че и тогава, и сега не вярват във версията с удавянето на политика, защото бил изключително опитен плувец.

"Преди да се случи съдбоносното събитие с джета, Илко каза, че ще разкрие много

неща за външния дълг на Народна република България". Този важен факт си припомня днес проф. Александър Джеров, близък приятел и колега на Илко Ескенази в последните години преди 1994-а. Още през 1993 г. Ескенази прави изявление пред медиите в парламента, като заявява, че има данни за парите на разузнаването в чужбина и разполага с информация за наши фирми и какво представляват те в действителност.

"Беше се нагърбил да разследва докрай какво е станало с изнесените навън пари на България през външнотърговските дружества. И да върне еврейските имоти, но не успя и с двете", казва политик от онези години.

Външният дълг се свързва не само с критичната икономическа ситуация в България в началото на 90-те години. Мнозина изследователи провиждат тъкмо в неговото натрупване през последните години на управлението на Тодор Живков генезиса на т. нар. червени пари, които после митично ги свръзват с червените куфарчета, с които започна ерата на българския капитализъм през 90-те години.

"Има няколко мафиотски линии в държавата и ще разкрия някои организации пред журналистите", казва тогава бившият вицепремиер. Темата за външния дълг го занимава докрай - потвърди и сега проф. Джеров, - той замина за Париж, където трябваше да проведе някои срещи в тази връзка и след това да обяви информацията в пленарната зала на парламента. С оглед на подготовката за това може би той се прибра в своя роден град Варна да си почине и да систематизира всичко онова, което беше научил. И тогава, знаете, че Илко се удави, при положение, че е един от най-добрите плувци, познавачи на Черноморското крайбрежие и водните опасности."

През годините се появяват различни истории за това, което се е случило.

Според една от тях Ескенази влиза на своя отговорност в бурното море. Друга твърди, че времето и условията за екстремния спорт са били перфектни. Общото между двете е, че депутатът не е използвал спасителна жилетка. Минути след това спасителите, които отговарят за района, установяват, че нещо се е случило с него. Екипът реагирал мигновено, пристига на мястото на инцидента за секунди, но въпреки това намира само джета, а едва по-късно тялото на депутата.

Ето какво пише и в официалната експертиза, която ни бе предоставена от брата на Илко Ескенази - проф. Аврам Ескенази. (Четете интервюто с него по-долу.)

Според експертизата Илко Ескенази е навлязъл с водния мотоциклет на около 60-70 метра от брега и на 20 метра от ограничителната червена шамандура при благоприятна хидрометеорологична обстановка. В документа е отбелязано, че по времето на инцидента - около 14,15 ч. на 28 септември, бризът откъм морето е бил 1 бал, вълнението на морето - 0,5 -1 бала, а облачността е 4 бала. Точно в момента, в който пада от джета, той не е забелязан от свидетели. Разследващата комисия установява, че водният скутер е бил в пълна изправност. Пострадалият е отказал спасителна жилетка, което експертите считат за основна причина пострадалият да бъде открит фатално късно. В заключение се допуска като вероятна причина за трагичния инцидент "извършване на завой с неподходяща за състоянието на морето скорост". Ако водачът е наведен ниско над кормилото, е възможно при подскачане от вълните той да се нарани в областта на лицето, заключават експерти. Председател на експертната група е капитан далечно плаване инж. Николай Симеонов, началник на Държавната инспекция по корабоплаване - Варна.

Мистерията около смъртта на Илко Ескенази се увеличава и от различните слухове и версии, че той е убит. Според една от тях бившият вицепремиер бил дръпнат от водолаз, докато карал джета. Друга мълва пък гласи, че той е улучен с

гумен куршум, който не оставя видими следи върху тялото след удара.

Излязлата по-късно медицинска експертиза след аутопсията оспорва всички слухове за убийство и потвърждава - Илко Ескенази е починал вследствие на удавяне.

Ето какво заявява доц. Павел Павлов пред медиите след направената аутопсия: "Случаят с Илко Ескенази е много ясен - категоричен съм: причината за смъртта е удавяне. По тялото му нямаше сериозни изменения, които да сочат някаква злонамерена намеса. Имаше една малка повърхностна раничка на носа, вероятно от удара от таблото на джета, след което най-вероятно е загубил съзнание или пък е бил зашеметен. Още когато правихме аутопсията, бяхме сигурни - механичното увреждане беше само тази повърхностна и малка раничка. А се говореше за специални оръжия, за водолази, които са го чакали под водата, за да го дръпнат и удавят - такива фантасмагории..."

Следи от наркотични и упойващи вещества не са били намерени в тялото му. Въпреки че в обществените среди усилено се говори, че дръжките на джета са били намазани с

нервно-паралитично вещество, което впоследствие се разнася в кръвта и не може да бъде открито. Запознати със случая твърдят, че Ескенази се опитал да избегне шамандура, когато се е обърнал и загубил съзнание, което се оказва фатално за него.

А според професионални спасители и спортисти възможността джетът да го удари така, че да предизвика летален край, е нищожна...

След 10 ноември Ескенази се оказва един от малкото добри наши юристи в областта на авторското право. Владеенето на няколко чужди езика и умелото комуникиране с чужденци го правят добър дипломат. През 1990 г. се включва в екипа за правна експертиза на СДС заедно с Георги Марков, Стоян Ганев, Александър Джеров и Стефан Савов.

"На среща у нас със Стоян Ганев и Илко Ескенази стана ясно, че трябва да се направи юридически център на СДС, защото наближаваха изборите.

Успяхме да привлечем едни от най-именитите адвокати по онова време, като се почне от Александър Караминков и Йордан Соколов и се стигне до Александър Джеров и Христо Данов", спомня си бившият депутат и конституционен съдия Георги Марков.

И Александър Джеров си спомня, че Илко Ескенази е бил особено полезен на СДС в законадателната комисия на парламента. "Като политик помагаше много за разкриване на някои отрицателни явления от страна на комунистическата партия. Илко и като човек беше прекрасен - много възпитан, кротък и тактичен. Обичаше да идва следобедно време в моя кабинет, да сяда на един фотьойл и да казва: "Малко ще подремна". И ние го оставяхме за кратко и това го възраждаше. България и демократичната общност

загуби много с неговата смърт, която според мен не е случайна", казва днес Джеров.

През май 1992 г., след смяната на някои министри Ескенази влиза в първото синьо правителство. Поканата за вицепремиерското място не приема лесно. Според него това е огромен ангажимент и трябва да бъде сигурен в себе си. Решението да се съгласи взема, защото смята, че има добри идеи, които могат да бъдат полезни.

А и правителството се нуждаело от човек, който да координира икономическите министерства, както и цялата икономика в международен и вътрешен план.

Как Ескенази си представяше, че България трябва да направи икономически реформи?

От интервютата му по това време като депутат в 36-ото народно събрание става ясно, че още тогава той е очаквал, че приватизацията на държавните предприятия може да се случи по два начина. Единият - като се спазват правилата и се прави на светло - тоест прозрачно.

За другия той предрича: "Илюзия е да се смята, че една бърза приватизация в такива срокове, за каквито се претендираше, може да бъде извършена без масови мошеничества, злоупотреби или пренебрегване на задължителните правила."

Месец преди смъртта си в интервю за външния дълг Ескенази заявява: "Още в началото на 1990 г. в парламента срещнахме упорита съпротива, за да не се разкрие истината - къде и за какво са отишли парите. Някои медии и депутати твърдят, че средствата са отишли за инвестиционни проекти. Нищо подобно. Никой не е проверявал за това ли са похарчени тези пари. От 1985 до 1987 г. има анализи в чуждата преса, които пророкуват, че за България 1991 г. ще бъде катастрофална Въпреки всичко нашите управници вземаха заеми, кърпеха дупки и затъвахме все повече и повече... Те носят не само наказателно-правна отговорност, но и морална пред целия народ."

Някои медии твърдят, че Ескенази е идеологът на "пирамидите", за което бил премахнат по-късно. Според тези публикации ужилени от схемата напомняли, че именно той е бил една от основните причини да не се приемат допълнителните поправки в закона за банковата дейност. Така е трябвало да се изнесат 20 милиарда лева, които по-късно да бъдат реинвестирани в приватизацията.

Проф. Александър Джеров обаче е скептичен към подобни твърдения и споделя: "Много се съмнявам Илко Ескенази да бъде свързан с "пирамидите". Нямам представа да е имал такава дейност, все пак с него бяхме добри приятели и никога не е засягал такава тема. Да не забравяме, че когато човек си отиде, винаги преобладават отрицателните изказвания".

Заради качествата си Илко Ескенази е бил спряган за премиерското място и за потенциален нов шеф на БНБ. Получава посмъртно наградата "Йони Нетаняху" през 1998 г. за дейността си като гражданин и политик.

Източник: в. "24 часа"