Имотният пазар страда от сериозно изкривяване, показва анализът. От една страна, в България има около 1.2 млн. незаети и необитаеми жилищни единици (или 30% от общия жилищен фонд, 43% от жилищата в селските райони и 25% от тези в градските райони). А обезлюдяването им се увеличава: броят на жилищата "в излишък" е нараснал от 677 хиляди през 2010 г. до 926.8 хиляди през 2014 г.
От друга страна, цената на жилищата е много висока в сравнение със средните нива на доходите. Около един милион души (15% от населението) живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство. За домакинства с доходи под 1000 лева на месец е почти невъзможно да закупят или наемат жилище на пазарни цени. Повече от една трета от младите хора не могат да си позволят собствен имот и живеят с родителите си. За 42% от едночленните домакинства и 31% от живеещите под наем разходите по поддръжка на жилището са сериозно бреме.
Високият брой "призрачни домове" може да се обясни донякъде с естеството на използваните данни. Информацията в доклада е от преброяването през 2011 г., а тя беше върхова за финансовата криза в България. Освен това показателите на НСИ включват и вили, ваканционни жилища и хотелски апартаменти. Това обаче оправдава отчасти данните на национално ниво, но не и високите нива на свободни жилища в развиващите се райони. В София незаетите жилища са 24%, в София-област - 48%, в Пловдивско са 26%, а във Варненска област - 30%. На този фон според Световната банка държавата има слаба жилищна политика, а общините - почти нулева такава. Така България остава една от страните с най-ниски показатели на мобилност на домакинствата сред страните в преход.
Източник: в.Капитал