330 пейсмейкъри са поставени през миналата година във Варна

През 2024 г. през кардиологичните клиники са преминали общо 1484 пациента с ритъмни или проводни нарушения, като пейсмейкър е поставен на 330 пациенти, а на 22-ма е имплантирана система за дефибрилация. Устройство за продължително мониториране на сърдечният ритъм тип Loop Recorder (ICM) е поставено на 9 пациенти, като  8 от тях са с последваща поставена диагноза и терапия. Извършени са 17 електрофизиологични процедури с последваща Радиофреквентна аблация по повод различни видове аритмии (ПМ/ПТ, AVRT и AVNRT). Това отчитат от УМБАЛ "Св. Марина“ – Варна, където отбелязват Световния ден на пулса с информационна кампания.

Сърдечните аритмии са нарастващ проблем за общественото здраве в световен мащаб. Само разпространението на предсърдното мъждене (ПМ) се е увеличило значително, нараствайки от 33,5 милиона случая през 2010 г. на 59 милиона през 2019 г.

Пулсът е вълна на налягане, която се разпространява по артериите при всяко съкращение на сърцето. Измерва се в удари на минута, като нормалният сърдечен пулс е между 60 и 100 на минута. 1 от 3- ма човека са застрашени от сериозна сърдечна аритмия в живота си, разказват доц. д-р Антония Кишева от Отделението по неинвазивна кардиология и д-р Димитър Топалов от Първа Клиника по кардиология в УМБАЛ "Св. Марина“ – Варна.

Пулсът зависи от много фактори – има нормален циркаден ритъм през нощта, когато тази част на нервната система е свързана с по-нисък пулс и по-ниско кръвно, съответно пулсът спада, по-висок е сутрин, повишава се при емоционално и физическо натоварване, при болести и др. Нормалният пулс е ритмичен с честота 60-100/ мин. Нарушенията на ритъма могат да се изявят с нисък, висок или нерегулярен пулс. По-ниският пулс се свързва с увреда на проводната система на сърцето на синусовия възел и други части на проводната система, докато по-високият пулс се свързва с някакви аритмии, като предсърдно мъждене, трептене, камерни аритмии. И в двата случая могат да се дължат на инфаркт, на други заболявания, на извънсърдечни причини. В тези случаи е необходима допълнителна диагностика.

"Аритмиите могат да произхождат от камерите или от предсърдията. Най-честите симптоми са сърцебиене, чувство за прескачане на сърцето, замайване. При живото-застрашаващите аритмии може да се наблюдава загуба на съзнание. Най-лесният начин за отчитане на пулса в домашни условия е да се опипа артерията, разположена на китката, под палеца, да се измери пулса за 10 сек и да се умножи по 6, за да получим честотата за 1 мин. Повечето електронни  апарати за измерване на кръвно налягане също дават информация за пулса. Диагнозата на аритмиите се поставя с клиничен преглед, ЕКГ, системи за продължителни мониториране на ритъма - Холтер-ЕКГ, loop рекордер, електрофизиологично изследване. Лечението се осъществява с медикаменти или с поставяне на устройства - напр. пейсмейкър при забавен пулс, кардиовертер дефибрилатор - за овладяване на живото-застрашаващи камерни аритмии. Някои аритмии могат да се лекуват с инвазивни процедури за премахване на участъците с абнормна проводимист в миокарда - аблация.“, обяснява още доц. Кишева.

Денят на пулса е годишна глобална инициатива на Европейската асоциация по сърдечен ритъм (EHRA), подкрепена от Дружеството на кардиолозите в България, за повишаване на осведомеността относно сърдечните аритмии. Денят има за цел да вдъхнови хората навсякъде да предприемат прости, но въздействащи стъпки за защита на здравето на сърцето си, като например да станат по-информирани за сърдечния си ритъм, редовно да проверяват пулса си и да потърсят медицински съвет, когато се открие нередност.