Според защитата на Тахир взетата първоначална мярка за неотклонение е назаконосъобразна, тъй като мъжът имал постоянен адрес в Айтос, а пребивавал продължително време в Гърция. Обвиняемият също поиска от съда по-лека мярка, за да изчака насрочването на съдебното дело в дома си.

Второинстанционният съд споделя мотивите на ВРС, че може да се направи обосновано предположение, че българинът е автор на престъплението, за което е обвинен. Основания за това въззивната инстанция намира в протоколите за разпит на свидетелките, които твърдят, че са транспортирани до Гърция, за да продадат бебетата си. 

ВОС счита, че липсват данни, че Тахир може да извърши престъпление, ако не бъде задържан, но има достатъчно доказателства, че съществува опасност да се укрие.

Действително, мъжът има постоянен адрес в България, но има категорични доказателства, че не пребивава там. Лицето е било издирвано без резултат дълго време, включително и с Европейска заповед за арест от месец октомври 2014 г. Установено е, че е променял многократно и адресите си в Гърция, без да е имал регистрация на който и да е от тях.
Въз основа на тези обстоятелства въззивната инстанция прецени, че определението на Районен съд Варна за взимане на мярка за неотклонение "задържане под стража" спрямо Тахир е мотивирано и го потвърди.