Иван Маринов и пострадалият от измамата се познавали, като при случайна среща между тях в началото на 2005 г. подсъдимият споделил, че има строителна фирма и може да построи сграда, за която вече било получено строително разрешение. Не след дълго между двамата бил подписан работен проект с изчислени количества на материалите за построяване на сградата, възлизащи на сумата от 39 640 лева. Половината от тази сума била изплатена на Маринов на 15.02.2005 г., след подписване на договор от името на разградска строителна фирма и в присъствието на свидетели. Около месец след датата подсъдимият заявил, че първо трябва да бъде изграден водопровод и тогава да започне същинския строеж. В изграждането на водопровода Маринов вложил част от получената вече сума, но в момент, когато възложителят се усъмнил в качествата му на строител и поискал да възложи обекта на друга фирма, подсъдимият започнал да се укрива и да отказва да върне парите. Проверка установява впоследствие, че подсъдимият изобщо не притежава строително дружество, само известно време е работил за строителната фирма, посочена в договора с потърпевшия гражданин.
46-годишният Иван Маринов е с чисто съдебно минало. В негова тежест са заплащането на държавната такса върху уважения граждански иск и направените по делото разноски. Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок.