©

Практиката сочи, че голяма част от жертвите се връщат при насилника, след като са получили помощ. Причината в голяма част от случаите е финансова. Обикновено жената, станала жертва на домашно насилие, няма къде да отиде да живее, след като напусне кризисния център. Тя не разполага с финанси и работа. В случаите, когато има деца, безизходицата изглежда още по-голяма и тя решава да се върне при насилника си. Обикновено в тези случаи издевателствата стават още по-жестоки. Като закономерност се проявяват след кратък период на затишие, определян от специалистите като "меден месец". През него насилника се опитва да засвидетелства любов и да убеди жертвата, че действията му няма да се повторят.

От алианса са на мнение, че за да се попречи на тази практика трябва държавата да участва активно в предлагането на подкрепа след напускане на центровете. Начин е създаването на държавен фонд, който да съдейства при намирането на работа и квартира, докато жертвите си стъпят на краката. От алианса смятат, че парите биха могли да идват от глобите за насилниците по делата за домашно насилие, които са в размер от 200 до 1000 лева. В момента тези суми постъпват в държавния бюджет.

Източник: Радио "Фокус"